Д. Горчева: В България радикален ислям няма, но ДАНС ще ни го докарат
6 Август, 2012
|
автор: frognews.bg
|
164 Коментари
|
15699
Даниела Горчева
Ако погледнем европейскатата история, то „християнският“ тероризъм може да се окаже с повечко „подвизи“ от „ислямския“, казва в интервю за Frognews.bg издателката на списание “Диалог”.
Интервю на Ана Кочева
- Даниела, лятото в България тази година бе помрачено от атентата срещу израелски туристи на летището в Бургас. Какво мислиш по този въпрос?
- Това, което мислят всички нормални хора в подобни случаи – че тероризмът е най-отвратителното нещо на този свят. Да избиваш невъоръжени и нищо неподозиращи хора е подло и долнопробно, без разлика каква кауза защитаваш и каква цел преследваш. Терористите често се „оправдават“ с благородни каузи – било, че били „борци за свобода“, било че защитавали „своите“ от „враговете“, било, че бранели идентичността си – етническа, религиозна или политическа или дори, че защитавали природата. Но няма нито една кауза, която може да оправдае терористични действия.
- А смяташ ли, че е възможно България да се превърне в арена на „световния“ тероризъм?
- Какво значи „световен теороризъм“? Това беше една пропагандна теза на американския президент Буш, който след чудовищните атентати на 11 септември 2001 запретна ръкави да води война със … „световния“ тероризъм. Терористите са конкретни хора, а не нещо абстрактно и неопределено, наречено мъгляво „световен“ тероризъм. Ако има такова нещо като „световен“ теороризъм, трябва да приемем, че има и „световна конспирация“.
- Да, но точно тази теза се поде от медиите по цял свят.
- Така е и за съжаление нанесе много щети, защото Буш кой знае как и защо потърси и „намери“ „съмишленик“ в борбата срещу „световния“ тероризъм в лицето на подполковника от КГБ Владимир Путин и по този начин му даде зелен светофар за безчинствата и терора в Чечения. А като президент на Русия Путин беше и е отговорен за жестоката война на Русия срещу Чечения и за държавния тероризъм на Русия от последните години, вкл. за взривяването на жилищни сгради, за които множество доказателства сочат, че са дело на руските служби за сигурност. Впрочем, руската журналистка Анна Политковская бе убита именно заради своите разследвания относно престъпната власт в Кремъл и неслучайно бе убита навръх рождения ден на Путин. Малко по-късно и Александър Литвиненко, получил политическо убежище в Лондон, стана жертва на руския държавен тероризъм и беше убит с полоний, което изложи на риск живота и здравето на стотици хиляди нищо неподозиращи хора.
- Руският държавен тероризъм има много дълъг списък от „подвизи“ от Ленин и Сталин насам и за жалост България също е била обект на вдъхновен от Кремъл тероризъм.
- Разбира се, атентатът в църквата „Света Неделя“ през 1925 година доскоро беше най-големият по брой на жертви атентат в Европа. А той бе извършен с цел да бъдат избити българското правителство и военният елит на страната и в България да бъде наложена съветска власт. Което и се случи, но 20 години по-късно след окупацията на България от армията на Сталин и марионетното комунистическо правителство, починено на Москва.
- Тероризмът един и същ ли е?
- Според френския философ Глюксман, с когото през 2005 година правихме интервю на тази тема „терористът има различни униформи и различни лица, но изисква една дефиниция“. Неговата дефиниция , която смятам за най-точна, е: “терорист е този, който използва умишлено въоръжена сила срещу цивилни.“ http://liternet.bg/publish23/m_ivanova/sigurnostta.htm Иначе има различни видове теророизъм – има държавен тероризъм, има индивидуален тероризъм, има и криминален теророизъм, който се прилага в подземния свят за разчистване на сметки. Има политически тероризъм – и ляв, и десен, (колкото и условни да са тези понятия).
- Има дори и екотероризъм…
- Разбира се. Има идеологически тероризъм, споменахме болшевишкия тероризъм, макар че той е имперски по своята същност. Комунистическата идеология е само за парлама за наивници и фанатици. А има и израелски тероризъм. Кой уби спасителят на десетки хиляди хора от концлагерите през Втората световна война граф Бернадот през 1948 година в Йерусалим? Кой уби Ицхак Рабин? И двамата са убити от израелски терористи. А кой уби холандския политик Пим Фортайн в Холандия? Уби го чист холандец, фанатик екотерорист. И като изреждаме различните видове тероризъм, съответно стигаме и до т.нар. религиозен тероризъм. От своя страна тероризмът, който търси свои „оправдания“ в религията може да е християнски, ислямски, хиндуистки, юдейски и т.н. Но не религията е виновна за това, а фанатизмът. Защото това, че има терористи християни, не значи, че християнската религия ги прави терористи, тъй като има милиони мирни християни. Същото се отнася и за мюсюлманите. Не ислямът е виновен, а фанатизмът и това се вижда с просто око, защото има милиони и милиони мирни мюсюлмани. Тероризмът е престъпление, независимо дали е продиктуван от ислямски, християнски, юдейски, болшевишки или вегетариански „съображения“.
- Така е, но напоследък се говори предимно за „ислямски тероризъм“?
- Сега медиите преекспонират темата с „ислямския“ тероризъм, но удобно забравят неислямския. Това, което стана в Норвегия, какво е? А и ако погледнем европейскатата история, то „християнският“ тероризъм може да се окаже с повечко „подвизи“ от „ислямския“. Терористите от ИРА и ЕТА да не би да са мюсюлмански терористи случайно? Как всички забравиха чудовищния терористичен акт в Омаг през 1998 година, когато 29 души загинаха, а над 200 бяха ранени, извършен от лидер на ИРА?
- Израелски политици обвиниха Иран и Хизбула за атентата в Бургас?
- Недопустимо е преди разследването да е приключило политици да сочат извършителите. Това са азбучни истини за всяка демократична страна и е жалко политици от демократични страни да си позволяват подобни изказвания, защото излиза, че се опитват да „насочат“ следствието в „правилната“ посока. Сега дори и да се окаже, че Иран или Хизбула стоят зад атентата, винаги ще остане съмнението, че е имало политически натиск върху службите. Те и българските политици обичат да насочват следствието в „правилната“ посока… Същото се отнася и за тях, особено за министър Цветан Цветанов, който след случая в Катуница си позволи от другия край на България да твърди, че именно арестуваният човек бил карал микробуса, с който бе прегазено момчето. И по този начин да „внуши“ на очевидците и на следствието, че това е шофьорът. А откъде ще знае вътрешният министър кой е бил зад волана, когато не е очевидец? Това са недопустими изказвания. Както и голословните и безотговорни твърдения на пишман анализатори, че в България имало не знам си какви „клетки“ и пр.
- В интервю, което четохме наскоро, председателят на Центъра за балкански и черноморски изследвания в СофияАлекс Алексиев твърди, цитирам: “Че у нас, в България действат радикални ислямистки групи, се знае отдавна“.
- И откъде се “ЗНАЕ”? От изсмукани от пръстите приказки без нито едно конкретно доказателство черно на бяло? Когато някой умишлено подвежда обществото с недоказуеми твърдения, че в България действали не знам си какви „дядо торбалановци“, то той очевидно не служи на истината и следователно работи против националните интереси на България. Другото обяснение за подобно бамбашка изказване е, че г-н Алексиев е компетентен точно обратно пропорционално на самочувствието, с което предлага „анализите“ си по тази тема.
- А не действат ли у нас „радикални ислямистки групи“?
- И какво значи „радикални ислямистки групи“? За какво намеква г-н Алексиев – че в България действат терористични групи или какво? Какво значи „радикален ислям“? Тероризмът и насилието са престъпления, но радикалният ислям не е престъпление, както не е престъпление и фундаментализмът бил той ислямски, католически, православен. Папата също е фундаменталист, след като се обявява против абортите, противозачатъчните средства, евтаназията и т.н. И какво от това? Не може така безотговорно да се употребяват мъгляви неуточнени понятия и да се плашат хората с Дядо Торбалан сякаш са малки деца, които не искат да си изядат попарката. Освен това в България радикален ислям няма, но ДАНС ще ни го докарат като едното нищо с престъпните си акции срещу мюсюлманите в България, защото по този начин държавата нон стоп казва на тези мирни, работливи и почтени хора, че не ги счита за български граждани, а едва ли не за вражеско население.
- Но в същото това интервю Алекс Алексиев хвали „експертите на ДАНС“ и се тревожи, че бюджетът им бил орязан?
- Което ме навежда на мисълта, че г-н Алексиев кой знае защо играе ролята на адвокат на ДАНС и на техен пропагандатор и веднага ме кара да се съмнявам още повече в обективността на анализите му. Да оставим настрани факта, че е кощунство точно синът на убития от комунистическата Държавна сигурност Райко Алексиев да хвали ДАНС, които наследиха и кадрите, и манталитета на Държавна сигурност, но що за експерт и анализатор си да тупаш по рамото ДАНС, които с престъпните си акции вече са заплаха за националната сигурност на България.
- Защо според теб ДАНС са заплаха за националната сигурност?
- Защото нарушавайки Конституцията на България, работят против тази сигурност, затова. Защото са се превърнали в обслужващ персонал на разни политически спекуланти и въжеиграчи, които ги пращат закачулени в ранни доби да връхлитат без никакво законно основание в домовете на мирни български граждани, да им избиват вратите и да им плашат до смърт домочадието. И после какво се оказа, за какво била цялата дандания: „А-а, ама ние просто така наминахме закачулени и въоръжени до зъби, само за да ви поканим за справка, нищо лично.“ А няма ли поща за тази работа, ами пращате дансаджии да „канят“ хората за „справка“. Но и потърпевшите са виновни, защото нямаха кураж да съдят шефа на ДАНС Петко Сертов за този произвол. И като не бяха пернати през пръстите тогава, службите си продължиха с произвола и съвсем логично последва акцията на ДАНС от октомври 2010, когато си позволиха да изземват НЕЗАБРАНЕНА от закона „забранена“ литература и престъпно да обсебват чуждо имущество, включително мониторите на компютрите на имамите от няколко села. Какво „доказателство“ за „радикален силям“ е един монитор? Това си е ачик-ачик кражба от страна на ДАНС. И още не са ги върнали, вече минаха почти две години. Аз писах по този повод един памфлет „ДАНСуващи по поръчка“, http://www.svobodata.com/page.php?pid=4143&rid=20, в който фактологията въпреки саркастичния жанр, е съвсем точна. Много добре знаят, че са извършили тежки престъпления и са нарушили гарантирани от Конституцията човешки и граждански права.
- Все пак прокуратурата в Пазарджик е повдигнала обвинение.
- Повдигнала е смехотворни и нелепи обвинения. Ще цитирам думите на председателя на БХК Красимир Кънев по повод този обвинителен акт: “Обвинителният акт е голям – 124 страници. Прочетох го. Заприлича ми на протокол на вахмистър Фландерка, един персонаж от романа на Ярослав Хашек – „Приключенията на добрия войник Швейк”, със страстта си към шпиономански сюжети, които нямат нищо общо с действителността и със здравия смисъл.“ Който се интересува, може да прочете повече подробности във връзка с този обвинителен акт в последния 201-и брой на списание Обектив на БХК, http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/, но пак ще кажа, че некомпететността и политическият слугинаж на прокуратурата и на службите за сигурност у нас вече се превръщат в сериозен проблем за националната ни сигурност. И ако продължават така, България отново и отново ще бъде осъждана в Страсбург и отново българските граждани ще плащат за невежеството и престъпните действия било на дансаджии, било на прокурори, било на полицаи и пр., било на съдии като Сотир Цацаров, който извърши тежки престъпления по служба във връзка със случая Максим Савов. Споменавам го, защото е председател на Окръжния съд в Пловдив, любимец на вътрешния министър Цветан Цветанов и защото лично съм се занимавала със случая на Максим Савов от Пловдив и мога да докажа твърденията си относно г-н Цацаров. Заради него, разследващият полицай Тодорова и младши прокурор Пенчева, България със сигурност ще бъде осъдена в Страсбург, но не г-н Цацаров и хвалещият го вътрешен министър Цветанов ще платят обезщетенията на Максим Савов, а пак българските граждани. Както казва адвокат Екимджиев: „плащаме, за да ни нарушават правата“.
- Да се върнем на първата тема - говори се, че в България има „радикален ислям“ и агенти на забранената в Холандия организация “Ал Уакф Ал Ислями”?
- Какво значи „забранена“ организация? Организацията се състои от хора. Ако тези хора са извършили престъпления, те трябва да бъдат съдени заради тези свои престъпни действия. Какво като „забраниш“ една организация - кое точно й „забраняваш“? Името й? Ами тя ще се преименува и готово! Една „организация“ няма ръце и крака, че да убива, да извършва терор, да краде субсидии, например и пр. Престъпленията се извършват от конкретни хора и тези конкретни хора трябва да бъдат съдени, защото вината винаги е индивидуална, не е колективна. Колективна вина се търси единствено в тоталитарните държави. Сталин и Хитлер така избиваха и депортираха цели народи, защото всички, барабар с новородените и неродените, им бяха „виновни“.
- Ами ако съответната организация проповядва недемократични възгледи?
- Има свобода на словото и на убежденията и всеки има право на свои разбирания, вкл. сталинистки и пр. и, разбира се, всеки има право да си „проповядва“ дивотиите, ако има кой да му обръща внимание изобщо. В страни с действителна правова демокрация хората не се преследват за възгледи, вкл. за най-смахнати и отвратителни, но за престъпления – например, ако прибягва до насилие или прави опит да налага възгледите си с насилие и т.н…Независимо дали го прави в името на възгледите си или не, дали е член на някоя организация или не. Разбира се, една организация може да бъде компрометирана заради действията на своето ръководство и хората да загубят доверие нея и да престанат да я подкрепят, но какво значи да бъде „забранена“?
- А какво писаха холандските медии за атентата в Бургас ?
- Съобщиха за него, разбира се. А след като спорих във Фейсбук групата „Приятели на Израел“, че изказванията на израелски политици кой стоял зад атентата преди разследването да е приключило, са недопустими, видях че по този повод е писал и главният редактор на авторитетния холандски ежедневник NRC и то доста по-остро от мен. Но както казах, това е а,б на демокрацията. Радвам се, че и външният министър Николай Младенов направи изявление в този дух, още повече, че подобни спекулативни изказвания могат да влошат отношенията на България с арабските страни, а България трябва да има добри отношения и с Израел, и с арабските страни и да не позволява да я въвличат в чужди конфликти. Когато се разбере кой стои зад атентата, вече е друго. Но не да се сочи предварително престъпникът, преди да има доказателства.
- Според теб може ли да се говори за антисемитизъм в България?
- Има различни видове антисемитизъм – комунистически, нацистки, ислямски, християнски, ляв, десен и т.н. Основата на всички фобии, вкл. на ислямофобията е невежество от една страна и политически манипулации и пропаганда от друга. Покрай зловещия и престъпен атентат в Бургас отново се засилиха безумци да приказват на едро и срещу евреите, и срещу мюсюлманите. И двете групи – и антисемитските, и ислямофобските насаждат омраза, което е опасно и престъпно. Не може да се слагат под общ знаменатаел цели групи хора – били те евреи, мюсюлмани, християни, българи, роми и т.н.
- Да, имаше такива настроения, въпреки че единствената българска жертва в случая беше мюсюлманин.
- По повод настроенията след атентата, колегата Иван Бедров написа на блога си: „Ако в съпричастието ни към израелския народ обаче допуснем да се появи и капчица гняв срещу мюсюлманите по принцип, значи терористите са изпълнили целта си.” Мисля, че е напълно прав.
- Заедно с Дневник онлайн започнахте една много интересна рубрика Прочит на историята, която се радва на огромен читателски интерес и където ти разглеждаш участието на България във Втората световна война. Запазвам си правото да говорим нататък и по тези важни исторически теми.
- С удоволствие.
ОФ-то на скат-бургас
ОФ-то на скат-бургас
Авторски снимки:Тюркян чешма - 25.09.2011 г.
петък, 23 ноември 2012 г.
вторник, 20 ноември 2012 г.
„Турците в България“ – или за живота на етносите отвъд политиката
„Турците в България“ – или за живота на етносите отвъд политиката
15 Ноември 2012
„Турците в България“ е естественото продължение на „Пътеводител за османска България“, който издадохме миналата година. „Османска България“ е фокусира предимно върху османското материално наследство по нашите земи, най-вече архитектура – обществени сгради, конаци, джамии, бани, чешми, мостове, часовникови кули. Тези архитектурни факти са част от българското културно наследство, но поради ред причини историята им, а често и местонахождението им, са слабо познати, а в много случаи – напълно непознати. С Димана Трънкова и проф. Христо Матанов ние систематизирахме това наследство и го представихме в книга, в която фотографията и текста заемат почти равно място. „Пътеводител за османска България“ излезе в два варианта – на български и на английски език. Книгата се разпродаде, и в началото на тази година издадохме нов тираж. По книжарниците, доколкото разбирам, все още има бройки на български, но за съжаление на английски вече е почти свършила.
Сега „Турците в България“ идва като „втори том“ на „Османска България“. Акцентът е върху нематериалното наследство – обща история, език, фолклор, музика, танци, обичаи, празници, кухня...
Когато започнахме работа по „Турците в България“ искахме да се опитаме да прокараме сравнително ясни разграничителни линии между онова, което наричаме „българска национална култура“ и турската култура. Много бързо обаче излезе, че това е трудно, а в много случаи – невъзможно. Нещата във всички области – от яденето, което ядем, през думите, които казваме ежедневно, до специфичната за Балканите култура на любов-омраза между комшии – са толкова преплетени, че прокарването на ясни граници е обречено.
С други думи, „Турците в България“ е книга колкото за турците, които са български граждани и живеят в България, толкова и за самите българи.
Подходът е подобен на този в „Османска България“. Това е научно изследване, базирано върху исторически и житейски факти, което е написано на разбираем за всички интелигентни хора език. Авторите са Димана Трънкова, археолог и журналист; Радко Попов, православен теолог и бивш журналист в българската секция на ББС-Лондон; и доцентите Орлин Събев, Божидар Алексиев, Галина Лозанова, Доротея Добрева, Йорданка Бибина и Иванка Влаева. Фотографията е мое дело. Английският редактор е Джейн Кийтинг в Дъблин. Издателството е „Вагабонд медия“ и от днес книгата е в книжарниците в цялата страна.
Как са се променяли отношенията между българи и турци през вековете?
След османското завоевание в края на ХIII в. Тези отношения съвсем естествено са били като между завоеватели и победени. Османците са били завоевателите, българите-християни – победените. Османската империя обаче е нещо доста различно от другите световни империи, например британската и френската. Султанът се е интересувал предимно от събирането на данъци, не толкова от това кой на какъв бог се кланя. Различните националности в империята са били подредени по религиозен, не по етнически принцип. Българите не са били единствените християни в империята. Към тях в различни периоди могат да се прибавят гърци, сърби, арменци, сирийци и други. Тези етноси са били третирани еднакво когато става дума за функциите на държавата като данъци, образование, здравеопазване и пр. Като общност са били облагани със специален данък за немюсюлмани, но в повечето други сфери – религия, правораздаване – са имали много по-голяма степен на автономия, отколкото, да речем, ирландците от Оливър Кромуел насам.
На чисто битово ниво – освен когато не става дума за периодите на въстания, които обикновено са били потушавани с много кръв – отношенията са били като между комшии. В пътеписа си от 1785 г. френският граф Д’Отрив описва живота в шуменските села Дивдядово, Становец и Тъкач – „села наполовина турски, наполовина български, където мюсюлмани и християни живеят заедно, без да се презират, сродяват се, пият заедно лошо вино и нарушават рамазана и постите. Те познават, както и техните свещеници, само кръстния знак или Аллах и при всичко това не са по-малко честни хора. Имамите и поповете се отнасят еднакво снизходително към браковете на вярващите от двете религии. Не е рядкост да се видят под един покрив чалми и икони, Коран и Евангелие едно върху друго. Най-спокойно се изповядват две толкова различни религии, а на децата се оставя изборът на тази, която е най-удобна.“
Сто години по-късно Иван Вазов, патриархът на българската литература, пише в „Под Игото“:
„Защото, при другите си лошавини,
игото има и една привилегия: да прави народите весели. Там, дето арената
на политическа и духовна деятелност е затворена с ключ, дето апетитът
за бързи забогатявания от нищо не се дразни и широките честолюбия не
намират простор да се разиграят, обществото изхарчва силите си в дребни
местни и лични сплетни, а разтуха и развлечение търси и намира в
мъничките обикновени и лесни блага на живота. Една бъклица вино, изпита
под прохладната сянка на върбите, край шумливата кристална речка, прави
да забравиш робството; един гивеч, изпечен с алени патладжани, миризлив
магданоз и люти пиперки и изяден на тревата под надвисналите клони, през
които се гледа високото синьо небе, е едно царство, а ако има при него
цигулари, то е върхът на земното щастие.“
Това не се е променило много и в наши дни. Когато завършвахме
„Турците в България“, бях в едно айтоско село особено пострадало по
време на т. нар. Възродителен процес. Посрещна ме ходжата със следните
думи: „Господ здраве да ти дава, а Аллах да ти позлати ръцете“. Не е ли
очарователно?От изследванията, които проведохме, се налага следният звучащ леко парадоксално, но при по-внимателно вглеждане логичен извод. Те са били най-добри веднага след Освобождението, след което в различните периоди на Царство България са се влошавали малко или много, за да достигнат абсолютно падение по времето на комунизма. Парадоксално, защото би трябвало да се предполага, че след едно потушено в кръв въстание и след една война с много жертви отношенията би трябвало да бъдат лоши. Логично, защото начините, по които тези събития бяха представяни в комунистическите учебници в продължение на 45 години – а и след това – не оставяха много място за нюанс и размисъл.
Какви са причините?
Причините са много и сложни. От една страна е официалната история, такава, с каквато са били закърмени милиони български ученици. От създаването на НРБ през 1945 до нейното преименуване през 1990 българските учебници по история по правило представят петстотинте години османска доминация в нашите земи като безкрайна поредица от чудовищни масови убийства, набивания на кол и реки от кръв. Малко се споменава за архитектурата, културата, обществения живот, и нищо – за либерализма на султана, който не се е интересувал чак толкова кой на какъв бог се кланя, а от това хазната му да бъде пълна с парите от данъци. Поради особено ефективната наложена и контролирана от държавата пропаганда, предположенията, представени във „Време разделно“ като историческа истина, продължават да са популярни и да се приемат за чиста монета.
От другата страна идва некомпетентността. Освен ако нямаме специални интереси, ние почти не се замисляме за турските думи, които използваме в ежедневието; за турските ястия, които ядем у дома или в кръчмата; за турските навици, например люпенето на семки, които притежаваме; за турските народни приказки и поверия, които предаваме на децата; за турската законодателна система, от която все още могат да бъдат намерени преки следи в българския съд; за турската култура на семейственост и мрежа от приятелства, които всеки в България познава до болка; за турския „светоглед“, който определя съвременния български светоглед много повече от привнесените от комунистите идеи от далечния и студен Север. Българският и турският народ (освен в периода на ранните завоевания на Османската империя през ХIV-ХV в. и нейното мъчително разпадане в края на ХIХ в.) са живеели в спокойствие и относителна хармония.
Преди малко споменах Оливър Кромуел и ми се иска малко да разширя паралела с Ирландия. Много български „патриоти“ веднага изтъкват, че ирландците са били „поробени“ от „цивилизована“ нация – англичаните. Нашата английска редакторка Джейн Кийтинг в Дъблин, както и няколко милиона ирландци по целия свят, имат преки наследници, които са пострадали от Големия картофен глад. Попитайте тях за „цивилизоваността“ на окупаторите. Когато османците напускат България, българите говорят на български, ходят на български църкви, учат в български училища, а българската икономика процъфтява благодарение на изгодните договори за снабдяване на османската войска. Когато англичаните напускат южна Ирландия, келтският език е почти мъртъв, а ирландското производство е целенасочено задушено, за да се предотврати конкуренция с английските манифактуристи. „Златните“ времена за традиционните български възрожденски центрове като Копривщица, Карлово, Калофер и Трявна са точно тогава – в края на османската доминация.
Дали и как турските език, фолклор, ритуали, кухня са се побългарили през вековете и как съжителстват с българските?
Разбира се, че има влияния, но те са по-незначителни, отколкото обратното. Задавам прост въпрос: назовете ми едно българско ястие, което да не съществува в съвременна Турция, Гърция, Македония, Сърбия и Южна Румъния – вероятно на всички тези места едновременно. Пълнени чушки? Боб яхния? Шкембе чорба? Българската кухня, както и останалите балкански кухни, са базирани върху османската кухня, но разбира се с дребни местни модификации.
Как българската кухня е повлияла върху турците в България? Отново лесен въпрос. Турците в България, освен ако не са много традиционни, с удоволствие ядат свинско месо.
Същото се отнася за езика, за музиката, за танците, за фолклора. В „Турците в България“ пишем много по тези въпроси, например в какво се различават образите на Хитър Петър и Настрадин ходжа при българите и при турците.
Какво е влиянието на т.нар. Възродителен процес върху настоящия живот на турците в България?
Това е тема за отделна книга, не за един параграф в интервю. Но ще се опитам съвсем накратко. Недоверието на политическо, а понякога и на битово ниво между българи и турци през 2012 г. се дължи изцяло на събитията ставали преди над 20 години по време на комунизма. ДПС е директно следствие, плод на Възродителния процес. „Атака“ и ВМРО също. Това са скачени съдове. Колкото по-гръмогласна е „Атака“, толкова по-капсулирано става ДПС. Чиста политическа игра, от която губят само българските граждани както от турски, така и от български произход.
България е страната в Европейския съюз с пропорционално най-голямо мюсюлманско малцинство, което не е имигрантско. За българското общество най-важната и потенциално опасна последица от този факт е, че страната е обречена да се съобразява с политическата партията ДПС. Като друга опасност се сочи проникването в България на радикален ислям и други несветски и екстремистки форми на ислям. Натъкнахте ли се на такива тенденции при вашите проучвания?
Не се натъкнахме, но знам, че такива тенденции има. Обяснението отново трябва да се търси в последните години на комунизма. Сега много се говори за „емисари“ от Йордания и Саудитска Арабия, които се опитвали да насядат в България „радикален“ Ислям, който не бил „традиционен“ за нашите земи и пр и пр.
Отговорни за това са Тодор Живков, Георги Атанасов и другите „архитекти“ на „Възродителния процес“. През 1980-те години кампанията за асимилация на българските турци, която кулминира с насилствената смяна на техните имена, включва затварянето и понякога разрушаването на джамии, забраната да се говори на турски, забраната да се носи традиционно турско облекло и дори забраната да се изрисуват полумесеци на турските гробове. В същото време режимът в София се опитва да излъже Запада, че човешките права, включително колективните права на малцинствата, се защитават. Мюфтийството продължава да работи, разбира се под зоркото око на Държавна сигурност.
Няколкото студенти по ислямска теология, които ежегодно са били изпращани в Турция, се пренасочват главно към Йордания, защото режимът на Живков се страхува от всякакво турско влияние, което те биха могли да прокарат като се върнат в България. Ислямът в Йордания обаче е различен от този в Турция и съответно от този изповядван от българските турци. С други думи, корените на салафизма в България трябва да бъдат търсени в онези години, когато БКП държеше на всяка цена да разтрогне връзката между турците в България и турците в Турция.
От моите лични впечатления по време на подготовката на „Турците България“ мога да заявя следното: Турците в България имат особено силна привързаност към своята родина, тъй като те са живели тук от векове. Това е така въпреки турбулентността на първите години след Освобождението, въпреки Балканските войни, въпреки масовите миграционни вълни, въпреки непоследователната и в късните й години жестока политика на комунистите към мюсюлманите в България. Въпреки всичко това, българските турци са останали лоялни към България. В същото време те категорично се определят като турци. Не просто като „мюсюлмани“, а като български турци. Между тяхната самоидентификация като етнически турци и лоялността им към България като български граждани няма противоречие. За турците в България това е ежедневие, нещо, което е недискутируемо.
Очевидно, българските турци се чувстват най-спокойни, когато отношенията между България Турция са позитивни. Те определено не искат да бъдат използвани като разменна монета, като игра на „дърпане на въже“ в контекста на двустранните отношения. Двустранната политика не е нещо, което ги интересува особено.
Това, от което турците в България се интересуват несравнимо повече, са техните собствени възможности да се реализират като граждани. Българските турци не са представени пропорционално в науката, изкуството, спорта, държавната администрация, въоръжените сили, полицията, местните власти. Макар на българските турци да не е забранено да говорят на турски, дори няколко изречения на турски предизвикват огромен скандал, ако са казани по време на политическа кампания. Срещу българските турци периодично се провеждат различни акции като нападението при джамията в София през май 2011 и гласовитите, макар и неефективни искания да се закрият новините на турски по телевизията. Опитите, понякога успешни, на местни власти да променят турски топоними, които са съществували и са били използвани без прекъсване много векове, предизвикват опасения, че там, където се сменят имената на камъни, ще се сменят и имената на хора.
Българските турци искат на децата им да бъде дадена реална, не теоретична възможност да изучават езика си в училище. Те не могат да приемат изтъкваните от някои местни власти причини защо това не може да стане пълноценно. Те искат да могат да ходят в джамията, без да трябва да плащат за това с последваща дискриминация на работното място или в медиите. Тяхното най-голямо желание е властите и обществото да се отнася с тях като с всички други. Те ни казват: „Виждаш, че съм турчин, но аз съм български гражданин. Отнасяй се към мен подобаващо.“
Как се финансира книгата „Турците в България“?
Както всички други книги издавани от „Вагабонд медия“ – чрез продажби в книжарниците и по електронен път в чужбина.
С едно изречение посланието на „Турците в България“?
Единственият начин да се освободим от предразсъдъците на миналото е чрез осведоменост за нещата, случващи се в настоящето. Отношението на много българи към собствената ни история е неконструктивно. Да се изтъкват периодите на въстания и мъчения за сметка на времената на относителен икономически и културен възход не е полезно нито за самата история, нито за учениците, които я учат – тъй като те ще се превърнат в граждани, за който светът ще бъде съставен от простички, черно-бели послания. Това е опит да се използва миналото, за да се избяга от реалностите на настоящето и от предизвикателствата на бъдещето. С „Турците в България“ се опитваме да разчупим стереотипите и да погледнем на нещата такива каквито са от една интелигентна, осведомена и либерална гледна точка, която по презумпция изключва черно-белите кадри на пропагандата.
http://www.librev.com / КНИГАТА ТУК
събота, 17 ноември 2012 г.
История на Османската империя / Автор: Проф. Робер Мантран
История на Османската империя
Автор: Проф. Робер Мантран
Най-новата пълна история на османската държава от сумрака на почти
митичното ù начало през ХІІІ век до катастрофалното ù срутване в 1922
г., когато се ражда република Турция. Книгата е монография, написана от
екип от световно утвърдени специалисти и засега е единствената, в която
са отделени специални глави за състоянието и развитието на двата големи
географски ареала, чиито народи са покорени от Османската империя -
Балканите и арабския свят.
понеделник, 5 ноември 2012 г.
Освободителите – „Армия от бандити, поробили Родопите" !
Институт „Помак” издаде книга за Балканската война! Освободителите – „Армия от бандити, поробили Родопите”
Публикувано от hard admin на 1 ноември 2012
Книгата със заглавие "Балканските войни в Родопите 1912-1913 г." от Исмен Реджепов, който е неин автор, твърди, че е бил близък с писателя Николай Хайтов е първото издание на основаната неотдавна неправителствена организация "Европейски институт Помак", съобщава репортер на 24smolian.
Според
автора й, войната не освобождава българите-мюсюлмани, а напротив - тя е
насочена срещу тях. Това е така, защото, според автора й, Турция била
готова и отстъпила доброволно Родопите на България, но българите
християни извършили геноцид над "помаците", като клали, прогонвали и
палили цели села.
Авторът
твърди, че "в основата на исляма е заложена ценностна система, която я
превръща в световна господстваща система". В доказателство на своята
теза Реджепов привежда спомени, които се оказват реминисценции на
събития от османско време, но с нов прочит, който ги свързва с
българската войска:
Българските
управници продължавали политиката на предшествениците си от времето на
Балканската война. "Тази мъст проличава в етно-религиозното прочистване
на региона чрез провеждането на методичен икономически и духовен геноцид
в родопския край", подчертава Реджепов.
Книгата е вече недостъпна за
широката публика.
На снимките: Илюстрации от книгата
Абонамент за:
Публикации (Atom)