Фактите :Изселването на голяма част от българските турци през лятото на 1989 г., станало популярно като Голямата екскурзия, е всъщност продължение на т.нар. възродителен процес.
Преименуването на българските турци през 1984-85 г. не се вписва в промените, настъпили в тогавашния соцлагер с идването на власт на реформатора Михаил Горбачов.
Смазаните протести срещу възродителния процес и активната работа на партийни функционери и Държавна сигурност не са успели да променят отношението на българските турци спрямо възродителния процес.
Всичко това води логично до датата 10 май 1989 г., на която българския парламент гласува облекчения за пътувания в чужбина, правото на задграничен паспорт за гражданите, промени в Наказателния кодекс.
Тези промени се изискват от Хелзинкските договорености, но се правят и за улесняване на изселването на турците от България.
9 дни след законовите промени в родопското градче Джебел е проведена масова демонстрация срещу тоталитарния режим.
Протестите са буквално смазани от милиция и войници от вътрешни войски.
Напрежението в региона се увеличава.
В Кърджалийско, както и през 1984 г., са командировани милиционери и спецчасти от вътрешността на страната.
По улиците патрулират войници с автомати, на възловите кръстовища са поставени БТР-и, а влизането в района става през контролирани пунктове след щателна проверка.
10 дни след протестите в Джебел, на 29 май, Тодор Живков произнася реч, в която обявява, че българските турци могат да изберат родината си и ако сметнат, че това е Турция, да напуснат България.
Думите на тогавашния първи стимулират масовото изселване на български турци през следващите месеци.
Всъщност още преди масовата изселническа кампания Държавна сигурност буквално екстрадира интелектуалци от турски произход, но не към Турция, а към Западна Европа.
Голямата екскурзия започва в края на 3 юни, когато турската страна отваря границата си с България.
Хиляди турски семейства стягат най-необходимите си вещи и подават молби за задгранични паспорти.
През юли истерията набира още по-голяма сила.
Започват и издевателствата над решилите да напуснат страната.
Подалите документи за паспорти много често остават без работа.
Търговията на черно, която през социализма официално не съществува, се вихри с пълна сила.
Оставащите купуват не безценица имоти, мебели, а продават стари телевизори, хладилници и друга битова техника.
10-15-годишни автомобили се продават на цената на 2-3 нови.
Много по-жестоко е напускането на родните места и потеглянето в неизвестността. Най-драматична е раздялата на семейства, чиито членове по една или друга причина не могат да напуснат страната.
По пътя към българо-турската граница се оформят километрични опашки от натоварени до краен предел автомобили.
Колоните се придвижват бавно, а хората нощуват по пътищата.
Икономиката в смесените райони, особено селското стопанство, е в колапс. Реколтата стои неприбрана.
Налага се чиновници и учители за първи път в живота си да влязат в нивите, за да събират тютюн.
Голямата екскурзия започва да придобива вид на хуманитарна криза, особено в Турция.
Изселниците, които нямат близки в страната, се настаняват във временни лагери за бежанци и живеят в палатки.
Турция разбира, че няма да успее да се справи с вълната изселници и на 21 август затваря границата си.
За 3-те месеца, в които трае Голямата екскурзия, България напускат между 300 и 360 000 турци.
http://www.89.nagledna.net / http://antiskattv.blogspot.com / http://thebigexcursion.blogspot.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар