МЕЖДУНАРОДЕН ЦЕНТЪР ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА МАЛЦИНСТВАТА И
КУЛТУРНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ (IMIR)
КУЛТУРНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ (IMIR)
ЗАЩО НЕ ХАРЕСВАМ НАЦИОНАЛИЗМА
(статия е публикувана в списание Foreign Policy, Брой 18, май 2008 г.
Антонина Желязкова
Имам една мечта: някой ден всички около мен и по света да разберат, че национализмът е
идеологически артефакт, рожба на болни мозъци, която неизвестно как е обсебила някои
неизвестно защо склонни към него нации. С подобни думи Ърнест Гелнер се опитваше да ни
иронизира. Сетне като използва аргументите от безупречното си изследване "Нации и
национализъм" - да ни приземи, за да разберем, че това за края на национализмите ще си
остане наша лична и наивистична интелектуална приумица.
Гелнер изследва детайлно национализмите, и добродушно се присмя на професор Джон
Пламенац, като нарече изследването му за двата типа национализъм "трогателно", но
отхвърли емоционалния негов опит да раздели национализмите на "сравнително меки –
западни, и източни – откровено противни". С тази критика на професор Гелнер няма как да
не се съглася, защото национализмът, където и да се намира той – на запад или изток, на
север или юг е все еднакво грозен, унищожителен и саморазрушителен, особено когато
отдавна е изпълнил основната си мисия, но инатливо процъфтява, за да прави държавите и
институциите силни и страховити.
Твърдя, че национализмите, ако не са артефакт, то рано или късно трябва да се превърнат в
такъв след изчерпване на мисията си, в противен случай имат свойството да се превръщат в
чудовища.
Вероятно следващата година ще излезе четири тома енциклопедия на нациите и
национализма в света, подготвена от географския департамент на MiddleburyCollege.
Авторският екип наброява над 150 учени и няколкото статии за други нации, които имах
възможност да видя, потвърдиха убеждението ми, че национализмът е градивен и необходим
само в периодите на национално формиране, обединение или оцеляване. Обикновено тази
формираща и обединителна роля оцветява позитивно национализма с либерализъм, със
стремеж към висока култура и модернизиране на икономиката. Тук бих добавила и
изключително важните еманципационни атрибути – освободителни движения, самостоятелна
църква, обща образователна система.
Прочетох някакъв ранен вариант на статията за Полша в предстоящата енциклопедия и
разбрах колко щедър може да бъде един национализъм, когато освобождава и обединява.
Опитах се не като емоционален гражданин, а като историк и антрополог да разбера как
нация, която казва на всички потиснати: ние сме готови да умираме "за нашата и вашата
свобода!", е възможно да преживее толкова потресаващи вълни на антисемитизъм преди, по
време и след Втората световна война, за да се изчисти етнически. В енциклопедията нямаше
и дума за Йедвабне през 1941 г., нито за Келце, Краков или Жешув през 1946 г., вероятно
защото това е драматичен национален дебат, който се води в момента в Полша. Взех поука от
полския колега и в статията за България до спасените 49 000 български евреи изписах и онези
11 343 жертви от Беломорска Тракия и Македония, които бяха предадени за изтребление през
1943 г.и за които избягваме да говорим.
Национализмът е "добър" само за кратко, защото по своята природа той е егоистичен и
етноцентричен, невъзможно е да не накърнява интересите на други нации, малцинства,
чужди територии и перспективи. Той би бил "добър" единствено с характеристиката, че е
ефимерен, че ще свърши конструктивната си задача и ще си отиде по живо, по здраво.
Национализмът би бил "добър", ако не се опитва да се увековечи чрез маниакални водачи,
чрез цялата мощ на държавите и техните институции, и като манипулира психологията на
тълпите.
За нас не е трудно да размишляваме върху всичко това, защото имаме историческата
възможност в лабораторни условия на стотина километра от нас – при разпадането на
Югославия, да видим какво представляват няколко национализми.
Очевидци сме колко саморазрушителен може да бъде един национализъм, който е свършил
своята добра работа през ХІХ век, но упорито не си отива, защото в него са се вкопчили
маниакални лидери, а и "психологията на тълпата" е налице. И това компрометира всичко
придобито и градено през вековете от една европейска нация – сръбската.
Също в чист вид наблюдаваме вариант на нещо вече преживяно от нас, българите - днешният
национално-формационен и обединителен нагон на албанците, който ни плаши със своята
целеустременост. Създаването на албанската нация в Косово, разпукването на предмодерния
патриархален похлупак на клановото общество, за да се роди нещо по-адекватно на времето,
дава възможност като на дисекционна маса да разгледаме грозните вътрешности на
национализма, дори когато той е във фазата на "добрата" необходимост. В момента се дивим
на националното високомерие и самодостатъчност на косоварите, неотстъпчиви по
отношение на другите нации, малцинства, общности и всякакви посредници. Под новите
знамена на албанската независимост от 1999 г. досега съм чувала не едно некоректно, дори
фашизоидно клише за другите: "всички славяни са боклук, те трябва да бъдат газени с
танкове…Французите и поляците са тъпи нации – пазят сръбските анклави…, а
германците…" Думи, които излъчват горделиво самодоволство и обещават рано или късно,
ако не бъдат укротени, да разрушат отвътре новата нация като причинят много страдания и
на други нации.
В България дебатът за национализма се превърна в политико-лингвистична еквилибристика –
добър национализъм, патриотизъм, лош, радикален национализъм. Политиците се опитват да
ни убедят, че българите имаме нужда от умерен национализъм, за да се справим с
предизвикателствата на обединена Европа и собствените си икономически, социални и
морални трудности. Историческото знание ме кара по-скоро да гледам с подозрение на
национализма и неговото реактивиране ме изпълва с лоши предчувствия - това е заблуда за
"тълпите" и подмяна на проблемите. Това е като да захвърлим високите технологии на ХХІ-я
век и да се върнем към огнищата, треновете, ралата и пощенските коли на ХІХ-то столетие,
когато наистина имахме нужда от национализъм. Опасно е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар