Снимки от голямата "екскурзия" !

Снимки от голямата "екскурзия" !

България 20 години след изселването на българските турци !

България 20 години след изселването на българските турци !

40 г. от бруталните репресии в малкото южно селце Корница, оказало съпротива срещу асимилационната политика

АФП: Куршумът в ръката напомня за репресиите 

28 март 2013 | Общество / Автор Ани Стефанова 

Куршумът в ръката на помака Ибрахим Биялк не му позволява да забрави репресиите, на които са преживели българските мюсюлмани Сн.: БГНЕС “Куршумът в ръката ми така и не беше изваден, още го чувствам”, казва Ибрахим Биялк, спомняйки си за времето, когато е подложен на натиск да смени името си с немюсюлманско. 64-годишният Биялк принадлежи към 200-хилядното помашко малцинство в България. Неговите прадеди са били православни християни, но са приели исляма по време на Османското владичество в периода XIV-XIX в. Така започва кореспонденция на Агенция Франс прес, цитирана от БГНЕС. Поколения наред помаците живеят в България и говорят български. По време на комунистическия режим обаче, те, както и етническите турци, са принудени от властите да сменят мюсюлманските си имена с християнски. Този петък се навършват 40 г. от бруталните репресии в малкото южно селце Корница, оказало съпротива срещу асимилационната политика. “Жените криеха бременността си и раждаха вкъщи, което доведе до фатални инциденти”, спомня си д-р Симеон Стоянов, работещ като лекар в Корница вече 40 г. “Приех го като обида. Нима не бях лоялен гражданин?”, пита Хюсеин Сърналиев, председател на ТКЗС-то по онова време. Тогава асимилацията тъкмо започва. Единадесет години по-късно комунистическият режим преименува 800 хил. мюсюлмани, считани за агенти на Турция, която е членка на НАТО. Режимът забранява обрязването, носенето на забрадка и говоренето на турски на обществени места. В резултат, през лятото на 1989 г. 320 хил. български турци са принудени да емигрират в Турция. В Корница протестите започват през януари 1973 г. През нощта на 28 март милицията щурмува селото и открива огън по мъжете, събрали се на протестно бдение на площада. “Дойдоха много милиционери, които насъскаха по мен полицейското куче”, спомня си Биялк. “Нашите хора ги замеряха с камъни - за да се защитят. Милиционерите откриха огън по нас и освен това използваха водомети”. “Стреляха на месо. Видях да убиват няколко души”, спомня си д-р Стоянов. Новината за случилото се достига бързо до двете съседни села Лъжница и Брезница. Жителите им се притичват на помощ на своите събратя помаци, въоръжени с тояги. Милицията обаче ги разпръсва. “Откараха мъжете в болницата и там ни биха и обиждаха. Прозорците на болницата бяха заковани с дъски. Докторът превърза раната ми. Искаше да извади куршума, но аз отказах”, разказва Биялк. В крайна сметка Биялк “купува” свободата си, като приема ново име - Ивайло Белков, запазвайки първите букви от мюсюлманските си име и фамилия. Комунистическата власт го интернира в друг регион, където той живее в продължение на 10 г. Съпругата и децата му са интернирани на друго място, като нямат никаква информация за него. Председателят на ТКЗС-то Сърналиев, ранен в крака при атаката на милицията, е вкаран в затвора за 9 г. по обвинения в “организиране на престъпна група и подриване на икономиката и режима”. Съпругата му го мисли за мъртъв. Тя също е интернирана, а семейната им къща в Корница е конфискувана. След време и Сърналиев, и Биялк се събират отново с жените си. На 28 март 1973 г. милицията убива 6-има помаци в Корница. След време на площада в селото е поставена малка мемориална плоча, като всяка година в памет на загиналите бива изнасяна възпоменателна служба. След падането на комунистическия режим мюсюлманските си имена връщат и помаците, и етническите турци в България. Куршумът в ръката на Биялк обаче не му позволява да забрави репресиите. Според българския помак мюсюлманите в страната и досега често са дискриминирани и не могат да се отърват от страха, че кошмарът от миналото някой ден може да се повтори. 

http://bgtimes.tumblr.com/

Мюсюлманите, ромите и африканците са сред най-дискриминираните групи в Европейския съюз

Мюсюлманите и ромите са сред най-дискриминираните в ЕС според проучване | 26 Март 2013 Мюсюлманите, ромите и африканците са сред най-дискриминираните групи в Европейския съюз, показват данните от проучване на Европейската мрежа срещу расизма, публикувани от вестник “Либр Белжик” и цитирани от БТА. Изследването дава примери с Германия, където жени със забрадка не са били допускани до фитнес зала, както и с Франция, където лекари са отказвали лечение на хора заради техния малцинствен произход. Расизмът в Европа съществува и той е особено силно изразен към имигрантите и чужденците от етническите малцинства, все още преобладава отрицателното отношение към тези хора, се посочва в доклада. Според изследването, извършено през последните две години в целия ЕС, най-засегнати от дискриминацията са мюсюлманите. Най-често представителите на малцинствата не получават равен достъп до обществени услуги, до правото на труд и на здравеопазване. Проучването определя като ислямофобия забраната за строеж на джамии, проявите на насилие и вандализъм срещу мюсюлманите. Особено често страдат жените мюсюлманки, те предизвикват насилие срещу себе си заради характерното си облекло, отчитат авторите да доклада. Майкъл Приво, директор на организацията, осъществила проучването, определя като причини за ислямофобията в европейското общество атентатите в САЩ от 11 септември 2001 г. и политическото говорене, последвало тези събития. Той отбелязва, че все по-често партиите, независимо дали крайни, или умерени, говорят с езика на омразата срещу исляма и имиграцията. Мортен Кирум, директор на Агенцията за основните права в ЕС, отбелязва, че имигрантите дават своя принос за ръста на европейската икономика, и намира връзка между проявите на дискриминация и настоящата криза. Според него ограничаването на обществените бюджети е обезсилило политиките срещу дискриминацията. Той призовава кризата да не бъде използвана като извинение за прекратяване на борбата с предразсъдъците и расизма. Source: bghelsinki.org

Българският хелзинкски комитет (БХК) отбелязва, че ситуацията с правата на човека пропада или остава на тревожно ниско ниво в много области, особено правото на религиозна свобода на мюсюлманите

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: БХК в годишния си доклад: Човешките права в България – борба за възстановяване на основни достояния на правовата държава | 26 Март 2013 Необходимост от борба за върховенство на правото на базисно ниво отбелязва Българският хелзинкски комитет (БХК) в годишния си доклад за състоянието на правата на човека в България през 2012 г. В някои сфери БХК отбеляза положителни промени на законодателно равнище и в правоприлагането. Докладът бе представен днес на специална пресконференция в София. БХК отбелязва, че ситуацията с правата на човека пропада или остава на тревожно ниско ниво в много области, особено независимостта на съдебната власт, свободата на изразяване, правото на религиозна свобода на мюсюлманите и положението в местата за лишаване от свобода. Както и в минали години, сериозни проблеми има с правата на децата в институциите, свръхупотребата на сила от правоприлагащите органи, правото на убежище, дискриминацията спрямо етнически и сексуални малцинства, жените, хората с увреждания и други уязвими категории граждани. “През 2012 г. нереформираната прокуратура продължи да легитимира лишаването от живот на децата в институциите и на гражданите в ръцете на полицията. Съдиите бяха унижавани и преследвани от правителството, а системата остана без реформа, в състояние на зависимост и блокаж на качествено правосъдие. Развива се само защитата от дискриминация”, каза Маргарита Илиева, директор на Правната програма на БХК. Сред основните проблеми с правата на човека в България за 2012 г., отбелязани от БХК, са: - Независимостта на съдебната власт продължи да бъде сериозен проблем. Макар през годината да бяха направени някои нововъведения, те са мним опит за корекция чрез повърхностни мерки, които не засягат структурните проблеми и могат да бъдат окачествени като имитация на реформа. ВСС не реагира на атаките на министъра на вътрешните работи срещу съдии, отправени по конкретни дела; и злоупотреби грубо с дисциплинарната си власт, за да се разправи с председателката на реформаторския Съюз на съдиите в България. - Изминалата 2012 г. бе година на срив в свободата на изразяване в България. Преобладаващо бе безкритичното/положително отношение на повечето медии към правителството. Сред проблемите се открояват икономически и политически обвързаности, олигополизация, медийни войни, натиск, тежка автоцензура, неефективна медийна саморегулация, насочване на европейски средства към определени медии, дегизиране на платени материали като редакционно съдържание. - Стартиралият през октомври 2010 г. с обиски на офиси и лични домове на имами, мюфтии и образователни дейци процес продължи с безпрецедентен обвинителен акт и внасяне на делото в съда с обвинение по членове 109, 108 и 164 от Наказателния кодекс (НК) през септември 2012 г. Основното обвинение е по член 108 за проповядване на антидемократична идеология. “Използването на разпоредба, която е остатък от времето на тоталитарния комунистически режим, за преследване на мирна религиозна дейност, е без прецедент в периода на демократичния преход. Това е най-сериозното посегателство срещу религиозните права на българските мюсюлмани от последните години”, заяви Красимир Кънев, председател на БХК. - Изпълнението от България на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) бе сериозен проблем. В началото на 2013 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа наблюдаваше като неизпълнени от България рекорден брой от общо 363 решения на ЕСПЧ. - БХК продължи да получава заслужаващи доверие оплаквания от граждани за малтретиране от полицейски служители и от служители на местата за лишаване от свобода. В най-малко един случай през годината човек загуби живота си при сериозни съмнения за свръхупотреба на огнестрелно оръжие от правоприлагащ орган. - Пренаселеността на затворите остана сериозен проблем. Така например към края на 2012 г. в Бургаския затвор, при капацитет на сградата 371 места, са настанени 940 лишени от свобода. Положението в следствените арести е още по-лошо. - Най-сериозният проблем, свързан с упражняването на правото на убежище, бе ограничаването на достъпа до производството за предоставяне на статут и международна закрила. Задържането на търсещите закрила в структурите на МВР и неговата продължителност също предизвикваха безпокойство. - Съдебната практика по Закона за защита от дискриминация продължи да страда от противоречия и непоследователност, що се отнася до непопулярни малцинства, като ромите и Свидетелите на Йехова. - Сексуалната ориентация продължава да не е сред защитените от престъпления на омраза признаци в Наказателния кодекс. България остава една от държавите, които не признават под никаква форма фактическото съжителство между лица от еднакъв пол. - Не настъпиха никакви изменения в положението на хората с психични разстройства в институциите. Почти никаква промяна не настъпи в положението на хората с психични разстройства, които ползват услуги в общността. Условията в домовете за възрастни с психични разстройства и с умствена изостаналост продължиха да бъдат драстично неадекватни на потребностите на настанените. - Прокуратурата извърши негодни и предрешени за прекратяване псевдоразследвания за случаите на смърт и телесни повреди на деца с увреждания в институциите, констатирани по време на съвместната проверка на БХК и прокуратурата през 2010 г. По същество, тя легитимира погубването на тези деца, като оправдава преждевременната им кончина и мъчителните им състояния, като болестно недохранване през целия живот, с техните увреждания, с което допълнително ги стигматизира и обезправява. - Политиката на деинституционализацията в България се осъществяваше с бавни темпове и не произведе значими системни резултати. Все още превенцията на рисковете от институционализация, семейната подкрепа и ранната интервенция не попадат във фокуса на реформата. Входът към институциите за деца остана отворен, а предприеманите мерки за деинституционализация са с неясен ефект. - Никакви законодателни реформи не бяха извършени и в настаняването на деца в институции за деца в конфликт със закона (ВУИ и СПИ), както и в кризисни центрове за деца. Мониторингът на БХК в тези институции през годината разкри проблеми с произволността на настаняването и в двата типа институции, както и със спазването на сроковете. - Използването на специални разузнавателни средства за тайно подслушване и следене на кореспонденцията на граждани продължи да бъде много сериозен проблем. Никакви изменения не бяха направени в дефицитната правна уредба в отговор на многобройните осъдителни решения на ЕСПЧ. БХК отбелязва, че през 2012 г. бяха направени някои положителни промени в законодателството и практиката, свързани с правата на човека. Така например през май Народното събрание измени Закона за МВР, като въведе стандарта за абсолютна необходимост при употреба на сила и огнестрелно оръжие от полицейските органи. През септември бяха изменени Законът за съдебната власт (ЗСВ) и Законът за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като бяха въведени механизми за обезщетяване на вреди от неразумно продължителни съдебни и досъдебни производства в изпълнение на две пилотни решения на ЕСПЧ от май 2011 г. През есента на изминалата година Министерството на правосъдието (МП) прие Концепция за законодателни промени, свързни с дееспособноста и правата на хората с увреждания. В края на 2012 г. МП разработи План за действие за изпълнение на Концепцията за държавна политика в областта на правосъдието за детето (2013-2020), който потвърждава решимостта на правителството да отмени изцяло Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните като остарял и в основата си репресивен подход към детското правосъдие. Ефектът от тези изменения предстои да се установи. Като положителен пункт БХК отбелязва и напредъка в практиката на Върховния административен съд по прилагане на антидискриминационния закон - особено по отношение здравните права, достъпността за хора с увреждания и езика на омразата. — Целият доклад за 2012 г. е качен на специалния сайт на БХК. Докладът в PDF е тук. Годишните доклади на БХК се публикуват от 1993 г. насам. Можете да ги намерите тук.

Капка Сидерова (Капка Георгиева) : Волен Сидеров не може на две магарета да раздели сеното !

Капка Сидерова (Капка Георгиева) : Волен Сидеров не може на две магарета да раздели сеното ! http://anti-communism.tumblr.com/

В България НЕ Е имало турско робство

http://bulgarianhistory.weebly.com/ottoman-rule.html#/

Радио “Дойче веле”: Какво всъщност празнува България на 3 март? Подписаният на тази дата Санстефански договор дефакто сменя едно владичество с друго. България спешно се нуждае от нов национален празник!

Проф. Пламен Цветков

---

Радио “Дойче веле”: Какво всъщност празнува България на 3 март?


България

Санстефанските митове и българските комплекси

Какво всъщност празнува България на 3 март?

Подписаният на тази дата Санстефански договор дефакто сменя едно владичество с друго.

България спешно се нуждае от нов национален празник,

казва пред ДВ проф. Пламен Цветков.

Според проф. Пламен Цветков единственото събитие, достойно да се чества от българите на 3-ти март, е Брест-Литовският мирен договор, сключен на този ден през 1918 година. Тогава България, заедно със съюзниците си от Първата световна война - Германия, Австро-Унгария и Турция - е на страната на победителите. Този договор не носи на страната някакви териториални придобивки, но е документ, който я спасява от унищожение, тъй като е резултат от големия подвиг на българската войска в Добруджа, които отблъскват руската агресия към Цариград и проливите, и осигуряват оцеляването на българската държава.

Този факт е доста по-важен от осъществяването на националното обединение по-късно. Естествено, когато малка държава отблъсне агресията на велика сила, тя заплаща по-висока цена и тази цена в случая е непостигнатият национален идеал, който е движел няколко поколения българи в тези години, казва проф. Цветков.

Според него трябва да се прави разлика между самата война и договорът, с който тя приключва. И той не е Санстефанският, а Берлинският договор. Санстефанският договор е предварителен мирен договор, който фактически регламентира окупацията на България от Русия и е продукт на известния граф Игнатиев.

Освободителна война?

Войната от 1877-78 защитава руските интереси в региона

С руско-турската война, която според известния историк е по-правилно да се нарича войната от 1877-78 година, Русия се стреми да си осигури хинтерланда Цариград, денонсирайки по същество България. Сърбите пък искат да заграбят Нишко и Поморавието, които дотогава са били част от територията на българската екзархия. Румънците пък воюват за независимост, тъй като през този период те са били васални на Османската империя.

Несъмнено българското опълчение и четници се бият за свободата на своята родина, уточнява проф. Цветков. Целите на Русия, обаче, не са били освобождението на страната и това е обилно документирано. В договора от Сан Стефано се говори не за България, а за „балканска област” и това може да се прочете в архивите на руския окупиционен фонд. Македония можела да бъде включена в тази „балканска област” само ако България остане протекторат на Русия. Това също може да се прочете в архивите, както и това, че името на България там изобщо не фигурира!

То се появява едва в Берлинския договор, който налага международен контрол върху руската окупационна администрация, който ограничава времетраенето на руската окупация от две години на девет месеца, и който изрично задължава Русия след изтичането на 9-месечния период да изтегли всичките си войски от страната. Именно това е договорът, който дефакто полага основите на съвременната българска държава.

Смяната на османското върховенство с руско владичество, подпечатано с договора от Сан Стефано, е всичко останало, само не и освобождение,

продължава проф. Цветков. Той обръща внимание и на един важен аспект от по-новата история на страната - за комплекса на българите, че някога са били роби. Това, според  него, е крайно ирационално и дори вредно за съвременните отношения на българската държава със съседите й.

Българският език на унижението

Българските комплекси остават непреодоляни от 104 години насам

Професорът-историк говори за “Санстефански комплекс” в българската история. Вече 104 години от Прокламацията на българската независимост през 1908 година на българите не им се удава да превъзмогнат своя комплекс за малоценност спрямо Османската империя и всичко турско. Това влияние може да се проследи дори и в начина, по който България реагира на някои стъпки и инициативи на съвременната турска република.

“Докато не превъзмогнем комплекса си за някакво робско минало и собственото ни антибългарско русофилство, ще изпитвам сериозни съмнения за пълноценното бъдеще на България”, казва професорът. Според него няма добро чуждо владичество, а османското върховенство с нищо не променя тази максима. Той предпочита да говори за върховенство вместо за робство, защото след учредяването на Българската екзархия България все пак има някаква автономия в рамките на империята.

Словосъчетанието „турско робство” е твърде емоционално и няма нищо общо с науката, продъжава ученият. Българите не са били роби на турците поради една проста причина - робството в Османската империя е било силно ограничено.

В много по-силна степен отколкото, да речем, в Америка до войната между Севера и Юга. В този смисъл българите до такава степен се самоунижават, че искат да се изкарат роби в миналото! Дори и „видни” съвременни български държавници говорят на този език на унижението, твърди професор Цветков.

Истината, цялата истина

Освобождение или нови окови?

Българите имаме нужда да погледнем историческата истина в очите, както навремето това е сторил в „Записки по българските въстания” възрожденецът Захари Стоянов, казва Цветков. Например

да не си затваряме очите за това, как българите са се отнасяли към мюсюлманите по време на Априлското въстание и войната от 1877-78 г., както и по-късно по време на Балканските войни.

Захари Стоянов е написал, че не турци, а българи-мюсюлмани са клали българи-християни в Батак, както и в много от 200-те селища, последвали съдбата на това паметно място.

Стоянов е писал и за чудовищния акт по време на бунта в Панагюрище, при който българин е пил от кръвта на заклан османлия.

Той пише още, че българите не биха се вдигнали срещу султана, ако Османската империя е била просветена и напредничава страна, припомня професор Цветков.

Той вижда и паралел между нелицеприятните проблеми при осмислянето на българската история от самите българи с аналогичния процес в съседна Турция, където с изключение на най-просветените умове никой не иска да признае позорния за страната Арменски геноцид. “Трябва да оставим историята да свърши това, за което е предназначена - да ни каже истината, само истината и цялата истина за миналото”, заключава професорът-историк Пламен Цветков.

Автори: Г. Папакочев, Н. Цеков; Редактор: Е. Лилов

Радио “Дойче веле” / Bg History

http://bulgarianhistory.weebly.com/ottoman-rule.html#