БСП, „Патриотичен фронт” и коалицията на Първанов с най-много ченгета в листите

Комисията по досиетата установи

 

100 агенти на ДС напират към парламента

 

БСП, „Патриотичен фронт” и коалицията на Първанов с най-много ченгета в листите

18.09.2014

Общо 101 са кандидат-депутатите с картончета в ДС, показа проверка на комисията по досиетата. Сред първенците с най-много представители с принадлежност към бившите служби в листите си са „БСП-Лява България”, АБВ на Георги Първанов и „Патриотичният фронт”. Червените кандидат-депутати с картончета са 14, а тези от АБВ, чийто създател също е сътрудничил на ДС под псевдонима Гоце, са 11. С един повече пък са мераклиите да седнат зад депутатска банка с агентурно минало от обединението около НФСБ и ВМРО.По един човекс принадлежност към службите има и в листите си Реформаторският блок и коалиция „Десните”. Не за първи път традиционната десница се оказва свързана с бивши агенти – на изборите за предишното НС в тогавашния съюз ДСБ-БДФ също имаше двама кандидат-депутати с агентурно минало. Комисията е установила, че в ГЕРБ има 5 такива кандидати за място в 43-тото НС, а в ББЦ - 8. В ДПС има 11 кандидат-депутати с картонче, но имената на повечето от тях са вече обявявани. В списъка с агентите се оказа и бившият национален селекционер по футбол Пламен Марков, който се е подвизавал под псевдонима Якимов. Той е кандидат-депутат от листите на „Движение 21" на Татяна Дончева. Броят на кандидат-депутатите с минало в службите намалява спрямо тези на предишните избори през 2013 годинаТогава те бяха 137Комисията е проверила общо 2996 души, които искат да влязат в следващото 43-то НС. 2236 от кандидатите не подлежат на проверка по закон. Сериозни изненади няма, защото голямата част от присъстващите в листите са били вече осветлявани като сътрудници на ДС заради обществени длъжности, които са заемали или покрай предходни избори.Комисията установи принадлежност към тоталитарните служби за сигурност и на кандидат-депутат, данните за когото не подлежат на публикуване по силата на чл. 30, ал. 1, т. 2 от закона, по който тя се ръководи. Според този текст деветчленката не публикува данни за принадлежност на лица, които са снасяли информация единствено до навършване на 18-годишна възраст.