Паметта на жертвите от възродителния процес почитат в Млечино

На 23 декември (неделя) от 10.30 часа пред чешмата-паметник в ардинското село Млечино ще се проведе възпоменателен митинг-мевлид в памет на жертвите от първия протестен митинг срещу т.нар. възродителен процес. Организират го Общинският съвет на ДПС – Ардино, кметство Млечино и НЧ „Л.Каравелов”. Очаква се да присъстват народни представители от ДПС, кметове на общини и председатели на общинските съвети от областта, участници в драматичните събития на 24 декември 1984 г.

Покани са изпратени до изселническите организации на Млечино, Горно Прахово и Башево в Люлебургас, Истанбул и Бурса и Сдружението за култура и сътрудничество „Егридерелилер” (Ардинци) в Бурса.
Хората ще си припомнят как преди 28 години в мразовития декемврийски ден в Млечино се опитват да се съберат над 3 000 души от близките села Горно и Долно Прахово, Башево и Чернигово, за да изразят пред тогавашния председател на селищната система, своето несъгласие със смяната на турско-арабските си имена. Тогава гръмва и първият изстрел срещу невинни хора.

Домакини на събитието са кметовете на Ардино Ресми Мурад и на Млечино - Улви Юзеир.

Гюнер ШЮКРИ

Кърджаалъ хабер

Щатите искат да извадим Левски от учебниците по история

28 понеделник мар 2011

 

Posted by chergar 

Американският посланик е изпратил писмо до Парламента на Република България, в което иска Васил Левски да бъде постепенно изваден от учебниците по история като неудобен за световната демокрация. Ето и аргументите му:

”Уважаеми народни представители на Република България, в унисон със съвременните политически ценности и актуалната икономико-политическа обстановка в света като цяло, и в Либия в частност, ние смятаме, че е добре да преразгледате отношението си към Васил Левски, когото вие смятате за национален герой и борец за свобода. За съжаление, след задълбочен анализ на неговите писма (които са основен източник относно идеите, които е изповядвал) от наши специалисти по глобална политика и световна сигурност, ние установихме, че те представляват по-скоро пречка, отколкото предпоставка за утвърждаването на основни понятия като демокрация, толерантност и свобода в българското общество. Нашите специалисти установиха, че от съвременна гледна точка Васил Левски е по-скоро терорист, отколкото борец за демокрация (в подобен смисъл се изказа и един ваш известен социолог, Андрей Райчев). Действията му за набиране на средства за изградената от него нелегална организация включват обири и заплахи, което автоматично прави както тях, така и организацията му терористични. Изключителната му нетолерантност към враговете на организацията, както и към всички, които не споделят идеите и методите му, са в пълно противоречие със съвременната тенденция за налагане на толерантността като основна добродетел.

Изключителната му крайност относно наказанията за престъпилите основния закон на организацията, а именно налагането на смъртно наказание, също още веднъж идва да покаже прилики със съвременните терористични и мафиотски организации, което е особено обезпокоително, като се има предвид широката популярност, на която личността му се радва сред младото поколение и сред българското общество като цяло. Идеите му за общи закони, пред които всички да са равни, въпреки че на пръв поглед звучат демократично, поставят в неравностойно положение редица малцинствени етноси, като ги лишават от голяма част от социалните им придобивки. Особено обезпокоително, на което наблегна и президентът Обама, е идеята на Левски изразена в едно от неговите писма, че “Тоз, който ни освободи, той ще ни и пороби.” Това е крайно опасно твърдение, разглеждано от съвременна гледна точка, особено в днешния ден, когато международните сили се борят да освободят Либия и редица други държави и да им помогнат да въведат демокрацията. С това свое твърдение Левски поставя под съмнение всяко едно освободително действие на НАТО, САЩ и Съвета за сигурност на ООН, което е предприемано досега, осъществява се в момента или може да бъде предприето в бъдеще.  То изрично ни посочва като поробители, а не като освободители и борци за демокрация и човешки права, което ние не можем да приемем.

Затова смятаме за необходимо личността на Левски да бъде постепенно премахната от учебниците по история на България, а защо не и в бъдеще заклеймена като идеолог на тероризма. Това може да се постигне чрез първоначално ограничаване достъпа на младежта до идеите му, като в уроците по история се споменават предимно биографични данни, без да се засягат идеите, които е изповядвал. Да се наблегне на несъществени въпроси, като този за предателството му или къде е погребан, а писмата му да не се споменават въобще, нито цитати от тях. Необходимо е и повече да не се преиздават тефтерчето и писмата му, а тези, които вече се намират в гражданите, да се изземат под благовиден претекст. Добре е, ако сред обществото посредством видни съвременни общественици, като споменатия по-горе Андрей Райчев, се наложи мнението, че Левски всъщност е един разрушителен елемент, действал нелегално и незаконно в рамките на Европейска Турция, част от независимата Османска империя.

Смятаме, че без Левски и неговите идеи българите ще успеят по-бързо да приемат водещите световни демократични ценности  и да станат една неделима част от съвременното европейско и световно демократично общество.”

 http://neverojatno.wordpress.com/2011/03/28/levski-3/

Строежът на Висш ислямски институт ще бъде белег за толерантност

Строежът на Висш ислямски институт ще бъде белег за толерантност 

Автор: Лъчезар Цветков

© Снимка: БГНЕС

Строежът на Висш ислямски институт в София ще бъде още един белег на толерантността между религиите в България, заяви президентът Росен Плевнелиев по време на посещение в Главното мюфтийствоо в София.
Държавният глава посочи, че предстои българските институции да вземат отношение за строителството и узаконяването на Висшия институт и той може да намери своята реализация. Президентът допълни, че наличието на такъв център ще даде възможност за толерантност и за това да се избегне радикалното изповядване на религията и навлизането на радикални течения.
Плевнелиев допълни, че приветства идеята и е добронамерен към нейната реализация, разбира се, в рамките на правилата и законите. Преди време идеята за строеж на подобен център в София срещна съпротива от граждански и политически движения.
След срещата с държавния глава, главният мюфтия Мустафа Хаджи заяви, че в мюфтийството имат принцип за откритост и срещата с президента е още едно доказателство в тази посока.

бнр

Авторски снимки:Джамията в Село "Ортукча",по-късно "Омучоолу",а днес село Шейново - 22.04.2011 г.

Авторски снимки:Джамията в Село "Ортукча",по-късно "Омучоолу",а днес село Шейново - 22.04.2011 г.

Авторски снимки:Джамията в Село "Ортукча",по-късно "Омучоолу",а днес село Шейново - 22.04.2011 г.

Ислямизмът не ни заплашва,той е измислена опасност

Ислямизмът - евтина имитация на големия враг

Ислямизмът като оправдание

Ислямизмът не ни заплашва, той е измислена опасност. Днешното глобализирано общество на практика няма врагове - но още не е свикнало с тази мисъл. Това са две от предизвикателните тези на корейския философ Бюн Чул Хан (Byung-Chul Han).

За идеите му пише Адам Собочински на страниците на "Ди Цайт":
Авторът много аргументирано разколебава една широко разпространена увереност: че след края на Студената война ислямизмът отново е съумял да разцепи света на две половини - от едната страна отворените и демократични общества, а от другата авторитарните. Корейският философ отива и по-нататък с твърдението, че в момента западният свят няма изявени врагове. Тъкмо напротив, смята Хан, Западът страда от хроничен недостиг на врагове. Колкото до терористичните атаки, те са последните, изостанали от времето гърчове, които почти с нищо не затрудняват победоносния ход на глобализацията.
Най-големият ни враг днес са собствените ни нерви


Преди 1989 светът живееше в колективна страхова невроза
Според Хан през 1989 година настъпва епохалният ментален обрат. Преди това светът живее в колективна страхова невроза. Имунната система на обществото непрекъснато е атакувана от какви ли не опасности. Едни се страхуват, че евреите подмолно завладяват здравото народно тяло. Други, на Запад, се боят от червения вирус, докато на Изток ги е страх от капиталистическия. Трети се боят от СПИН, четвърти пък - от всичко чуждо, което може да проникне в общностния организъм и да изпие съпротивителните му сили. Казано в обобщение, светът се страхува от имунологично Чуждото.
Днес вече никой не се бои от инфекции. Плашат ни нервните болести, мрем от инфаркти. Оплакваме се от депресии, от липса на концентрация и хиперактивност, от синдрома на професионалното изчерпване. Както забелзявате, това е почти пълният списък на модерните болести. Според Хан, нашият ХХІ-ви век от патологична гледна точка е не имунологичен, а невронален.
Ние рухваме под бремето на прекалената позитивност. Обществото на успеха създаде индивиди, които си вършат работата без никакви надзиратели и дори с небивала ангажираност и с отлично настроение. Те не търсят причините и вините у някакви врагове, търсят ги у себе си. Върху главите им все по-рядко се сипе критика, вече и малките деца дори знаят, че хората се мотивират най-добре чрез хубаво настроение, а не чрез натиск, камшик и изблици на ярост.


Други времена, други врагове
Опасността идва не отвън, а отвътре
Днес ги няма едновремешните ни врагове: шефът, Шпрингеровата преса, Съветският съюз. Мигрантите също не са ни врагове. Най-големият ни враг днес са собствените ни нерви, които често капитулират под бремето на прекомерната позитивност, многобройните вълнуващи неща и непрекъснатата принуда да вършим по няколко работи едновременно.
Живеем в епоха, която не прави разграничение между „вън” и „вътре”, между приятел и враг, между свое и чуждо. Всички прогнози, които се опират върху тези вече невалидни опозиции, очевидно се разминават с неврологичното състояние на днешните общества. Те са като фойерверк, който приключва старото столетие - но не той дава старт на новото. В крайна сметка в момента се осъществява едно очакване, което се надигна непосредствено след падането на Берлинската стена: вече няма радикални идеологии, които се сблъскват помежду си и всяка се опитва да зарази другата.
Днес враждата към чуждото е отживелица, тя не пасва към суперновия капитализъм, който залага на универсалните процеси на размяна. Всички са еднакви. А когато еднаквостта е толкова голяма, тогава не са образуват и антитела. Опасността е друга: умора, изтощение, задушаване. Тялото вече не се бори срещу извънсистемните опасности - за него най-страшни са вътрешносистемните заплахи.
А когато вече "не можем да можем"?


Ние всички сме неудачници?
Обществото на успеха, пише Хан, все повече се отърсва от негативността и се превръща в нещо като голям Фитнес-център. Днес неговите структури се определят на от глагола „трябва”, а от глагола „мога”. Според големия френски философ Мишел Фуко, ХХ-ти век се опираше върху дисциплината, упражняваше контрол и поставяше в изолация лудите и престъпниците. Докато нашето общество произвежда не луди и престъпници, а депресивни и неудачници. Ние всички сме депресивни и неудачници, когато се чувстваме претоварени и когато вече „не можем да можем”.
Човек чете и се чуди: нима ислямизмът наистина не ни заплашва? Според Хан тази опасност е силно преувеличена. Той твърди, че ислямизмът е евтина имитация, че е просто заместител на истинските врагове. Може би още не сме свикнали да мислим света другояче, освен в категориите „приятел-враг”. И все още уморено размахваме ръце, за да цапардосаме предполагаемия враг, ала не уцелваме никого другиго, освен самите себе си.Info

Радио "Дойче веле"

Аллах е най-велик !

Красота !

Българите са живеели сравнително добре под властта на султана

България

Животът в годините на българското Възраждане

Българите са живеели сравнително добре под властта на султана - българското население нараствало по-бързо от мюсюлманското, масов глад не е имало. Двама историци поднасят още факти от годините на българското Възраждане.

Именно подобрените условия за възпроизвеждане на българите през Възраждането създават “критичната маса”, която е нужна за възстановяването на българската държавност. Това е един от изводите в ново проучване на специалиста по историческа демография проф. Щелиян Щерионов от БАН.

Демографската ситуация по българските земи през Възраждането може да бъде реконструирана благодарение на над 1 000 източника, съхранявани предимно в турските и гръцките архиви. Османската администрация води многобройни данъчни и други регистри, от които се разбира как се е възпроизвеждало и препитавало населението. Османската статистика обръща внимание само на поданиците от мъжки пол. Данните се събират главно, за да се изчисляват дължимите от главите на домакинствата данъци и за да се следи броят на донаборниците-мюсюлмани в империята. Тъкмо поради тази непълнота на статистиката доцент Пламен Митев, декан на Историческия факултет в Софийския университет, предупреждава, че картината на така описаната демографска ситуация по българските земи е изкривена. Освен това, отбелязва Митев, проучването на възрожденската демография е направено само за населението, обитавало тогава територията на днешната българската държава. А извън тази територия по онова време са живеели компактни маси българи.

Демографският бум по българските земи

Съхранената данъчна и донаборна статистика сочи, че християните (предимно българи и отчасти гърци) винаги са били абсолютно мнозинство по българските земи през Възраждането. Делът им в цялото население непрекъснато нараства - от две трети в началото на Възраждането до над 70 на сто непосредствено преди възстановяването на българската държавност. Българите постигат значително по-висока обща раждаемост - до 60 живородени деца на 1 000 жители. За сравнение: сред мюсюлманите раждаемостта никога не превишава 48 на 1 000.

Християнското население нараства по-бързо и заради другия важен демографски фактор: смъртността е с около една трета по-ниска, отколкото при мюсюлманите. През Възраждането българското население нараства с половин процент годишно. А през последните три-четири десетилетия преди възстановяването на българската държавност темпото се увеличава до 1.5 процента годишно, което сега учените биха определили като истински демографски бум. Общо през Възраждането броят на българите по днешните български земи нараства над два пъти: от 1.1 милиона през 1700 г. до 2.24 милиона през 1878 година, твърди проф. Щерионов. Според Пламен Митев тази оценка е занижена, тъй като на цялата територия на Българската екзархия общият брой на българите е поне двойно по-голям.

Извършеното по това време „побългаряване“ на градовете е, според Митев, резултат от управленското безсилие в разпадащата се Османска империя, а не (както смятат други автори) от някаква целенасочена урбанистична политика на Високата порта. Всъщност българите се “погражданяват”, за да търсят закрила в градовете от постоянните нападения и издевателства на разбойници и отцепници.
По стръмнините на връх Шипка

При мюсюлманите демографските процеси не са еднозначни. В крайна сметка броят им от 700 000 души към 1700 г. на територията на днешна България остава почти неизменен до възстановяването на българската държавност през 1878-ма. За стабилността на тази цифра допринасят прогонените от руското настъпление източночерноморски мюсюлмани, които империята заселва по българските земи. В България черкезите, татарите и абхазите стават печално известни с грабежи, убийства и разбойничество. Броят на циганите в онзи период нараства от 40 000 на 80 000. В българските земи се укриват и много млади мюсюлмани, които искат да избегнат тежката военна служба, продължаваща понякога до 8-12 години. Именно военната служба и военните походи са основната причина не само за по-ниската брачна раждаемост сред турците, но и за разпространението на множеството епидемии на чумата, а след 1820 г. - и на холерата. Мюсюлманите са били по-податливи на заболявания с фатален изход и заради религиозните им нагласи - смирение пред съдбата, която Аллах им е отредил.

Възрожденската “средна класа”

Според изследването на проф. Щерионов, през Възраждането по българските земи не е имало масово измиране на хора заради гладни години - за разлика от масовия глад по това време в страни като Ирландия или Русия. Доцент Митев твърди обаче, че тези данни не са нови. Според него Османската власт наистина предприела някои стъпки в борбата срещу болестите и епидемиите, но не решавала много проблеми, свързани с несигурността за живота и имотите на своите християнски поданици, които често ставали жертва на бандитизма и беззаконията. В същото време изследването на колегата му проф. Щелиан Щерионов недвусмислено доказва, че в онези десетилетия имотното състояние на българите нараства. Съвременна България определено може да завижда на възрожденската си „средна класа“, смята професорът. През 1848 г. делът на средноимотните българи е 71%, а през 1871 г. възлиза вече на 75%.

Битовите условия обаче не се подобряват съществено. Българските градове и села остават неблагоустроени. Липсва канализация, в повечето случаи селищата тънат в кал и миязми. Хора и добитък често съжителстват в едни и същи паянтови сгради, които са постоянно опушени поради липсата на комини. Прочутите възрожденски къщи от Копривщица, Пловдив и Мелник са привнесен отвън архитектурен феномен и не се срещат толкова често из българските селища.

В някои случаи борбата срещу заразите не носи никакви резултати заради консерватизма и невежеството на хората. През 1846 година медицинският екип на султан Абдул Хамид прави опит да ваксинира децата в Търново срещу смъртоносната тогава едра шарка. Родителите обаче се съпротивляват. Кампанията потръгва едва след като на всяко ваксинирано дете властите даряват по една сребърна пара и по една кърпа.

Обобщението на историците за демографската ситуация по онова време гласи следното: “В крайна сметка българите са живеели сравнително добре под властта на султана. Те са се надигнали на борба за своето освобождение не защото са гладували, а защото са осъзнали необходимостта от свобода и възраждане на своята държава. Тъкмо това придава на стремежа към национално освобождение високи морални и цивилизационни ценности.”

Автор: Н. Цеков; Редактор: А. Андреев

“Дойче веле”

Особености на българския национализъм

Особености на българския национализъм I

 от Бойко Пенчев, “Литературен вестник”

Само преди три месеца, по време на скандала около мита “Батак”, когато настоящият президент Георги Първанов подкрепи административното ограничаване на свободните научни изследвания, демек обяви, че има неща, които не трябва да се обсъждат, защото се “знаят”, та в тези горещи, вече забравени прения, анонимен интернетфорумец написа: “KOLEKTIVNATA NARODNA PAMET” MI KAZVA SAMO EDNO : TREPI TURCITE , OBICHAI RUSNACITE !!!!”

Работата с Батак утихна, както ще утихнат и реакциите около официалните разкрития за агентурното досие на същия този президент, който толкова добре знае кога да говорим за миналото и кога да мълчим. Непреходна остава тази странна особеност на медийно култивирания днешен български национализъм - неговото абсолютно необяснимо от националистическа гледна точка русофилство.

Всеки що-годе грамотен националист би трябвало да знае, че през целия XIX в. Руската империя ни крои капата. Че ударите върху новата българска държава са идвали основно от Сърбия, подкрепяна от Русия. Да не говорим за Червената армия, смяната на режима и всичко онова, което Девети септември носи. И въпреки всички уроци на историята - “Трепи турците, обичай руснаците!”.

Защо така? Първото обяснение е православието. Едно е да палиш огън с клечки и вестници, друго е, като сложиш и малко кютуци “изконна духовност”. Религиозната легитимация придава на национализма внушение за континуитет, ритуалност… Колкото и да дрънчи на кухо православието на “Атака”, все ще се намери кой да се излъже.

Втората, по-основателна причина за странното русофилство на “националистите”, е антизападничеството. В това отношение Русия и Сърбия са естествено светъл пример. (Как самите сърби се опитват да избягат от тази слава е друг въпрос). Самите геополитически емоции обаче на свой ред изискват анализ. Защо толкова популярен спорт в интернет форумите е плюенето по САЩ и ЕС (освен в случаите, когато дребни различия се раздухват до степен Европа да бъде представяна като алтернатива, спасение от САЩ)? Защото трябва да има виновник за изваждането ни от комуналното блато на социализма. Защото бремето на личната отговорност трябва да бъде разтоварено, а вината за неслучилото се в живота ни - прехвърлена на някой друг. Освен с Русия и Сърбия днешният национализъм се гордее и със социализма. Може би защото е на първо място бягство от моралните въпроси, които живеенето при Тодор Живков остави.

Според официалните идеолози на национализма обаче е точно обратното - той трябва да притъпи срама ни не от социализма, а от демокрацията. И точно тук е голямата манипулация на “епохата “Първанов”. Криво да седим, право да съдим, но възходът на днешния национализъм и превръщането му в официална норма, “политическа коректност” подозрително съвпада с престоя на настоящия президент на “Дондуков”. (Не че и при Петър Стоянов нямаше народни събори и ръченици).

Далеч съм от мисълта, че мозъчният тръст от президентски съветници е измислил и наложил национализма като мода. И все пак ролята на президентската институция за усилването и легитимирането на днешния проруски и просоцалистически национализъм е очевидна. Манипулацията е в непрекъснатото облъчване на българските граждани с внушението, че всички злополучия на прехода се дължат на това, че не сме били “обединени”, че не сме били “истински българи”. Не, господа.

Не е липсата на патриотизъм причината за това да имаме най-ниските заплати в Европа, а да нямаме прокуратура, съд, МВР. Причината е в БСП и нейните аристократични помощници. Сега, когато след 17 години преход парите и властта най-сетне са събрани на едно място - при бившите комунисти, национализмът е анестезията, която трябва да притъпява всеки порив за съпротива и несъгласие. Да го отвежда по безопасни за олигархията емоционални канали.


Бойко Пенчев е литературовед и културолог, преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”. Редактор е в “Литературен вестник”

dnevnik.bg,31.07.2007

Особености на българския национализъм II

 от Бойко Пенчев, “Литературен вестник”

Стана вече дума, че има нещо странно в днешния български национализъм - неговото русофилство. Което се обяснява с общия антизападен комплекс, чиято политическа функция пък е да оправдава някогашния социализъм и днешните социалисти. Друга особеност на национализма, може би не толкова странна, е антииндивидуализмът и антиинтелектуализмът. Или, както го е формулирал невинният кандидат-студент, опитващ се да разсъждава върху Ботев и Далчев едновременно - “Христо Ботев е патриот, а Атанас Далчев е просто един напълно объркан поет”.

В това, ако се замислим, също има нещо странно. Национализмът се оказва моден в един подчертано индивидуалистичен свят, където най-често употребяваните думи са аз и мой. Как става така, че днешните млади и не толкова млади хора, които са склонни да оправдаят всяко свое действие с универсалното “така го чувствам аз”, в същото време смятат патриотизма и служенето на общността за най-естествената и висша човешка добродетел? Дали пък масовото съзнание не е шизофренично разцепено на прагматично-егоистична долница и възвишенопатриотична долница?

Всъщност противоречие няма. Защото и патриотичният “идеализъм”, и егоцентричният “прагматизъм” се поместват безконфликтно във въображаемата потребителска общност, проектирана от рекламите. “Един народ, един отбор” - този на пиещите “Загорка”. В момента националната общност е продукт именно на рекламите - и на интимно преплетената с тях продукция (шоу, концерти, политически послания) на Слави Трифонов. В съвременния консумативен свят именно рекламата е наследила функциите на религиите и идеологиите - тя е идеалният модел за свят, с който настоящето се съотнася. Разбира се, никой не вярва на рекламите напълно - както не са вярвали докрай и на шамана, и на попа, и на партийния секретар. Това, че рекламите биват пародирани, не отменя факта, че те са единственият утопичен хоризонт в днешния безутопиен век.

Рекламните агенции просто са приватизирали образния реквизит на националната идеология. Кеф ти образи на заедността и колективния възторг, кеф ти Балкана и хайдушкото, кеф ти патриархално-идиличното. Банално е, но ще повторим - рекламата продава не стоки, не дори образи, а чувство на принадлежност. Например принадлежността към националната потребяваща общност на гордите българи, пиещи “Мастика” и замезващи с “Балканска скара”.

Именно в тази въобразена общност на патриотите-потребители щастливо се разтварят противоречията между лично и колективно. Индивидуалистът-потребител се чувства безкрайно уютно в лоното на потребяващата национална общност (въобразена, повтаряме, защото реалните условия в България са такива, че мнозина българи могат да потребяват единствено във въображението си). Поети като Далчев, изобщо разните там “сложни интелектуалци”, няма как да не бъдат изключени от това лапащо и замезващо колективно тяло. Всяка форма на по-нюансирано отношение между индивид и общност, недай си боже опълчване срещу общността от страна на индивида, се посреща на нож.

Всичко това можеше да мине за забавна подробност от пейзажа на социалното въображаемо. Ако не беше държавата. Която в лицето на управляващите непрекъснато се представя като угрижен защитник на общността, заета с консумацията на народни салами и национални образи. При което биват жертвани естествено правата на критично мислещия индивид. И ако президентът ходи на патриотични събори по Илинден, а в МВР привикват блогъри - симетрията няма да е случайна.

Бойко Пенчев е литературовед и културолог, преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”. Редактор е в “Литературен вестник”

Dnevnik.bg,07 август 2007

ЗАЩО НЕ ХАРЕСВАМ НАЦИОНАЛИЗМА,Антонина Желязкова

МЕЖДУНАРОДЕН ЦЕНТЪР ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА МАЛЦИНСТВАТА И
КУЛТУРНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ (IMIR)

ЗАЩО НЕ ХАРЕСВАМ НАЦИОНАЛИЗМА

(статия е публикувана в списание Foreign Policy, Брой 18, май 2008 г.

http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=499323)

Антонина Желязкова

Имам една мечта: някой ден всички около мен и по света да разберат, че национализмът е
идеологически артефакт, рожба на болни мозъци, която неизвестно как е обсебила някои
неизвестно защо склонни към него нации. С подобни думи Ърнест Гелнер се опитваше да ни
иронизира. Сетне като използва аргументите от безупречното си изследване "Нации и
национализъм" - да ни приземи, за да разберем, че това за края на национализмите ще си
остане наша лична и наивистична интелектуална приумица.
Гелнер изследва детайлно национализмите, и добродушно се присмя на професор Джон
Пламенац, като нарече изследването му за двата типа национализъм "трогателно", но
отхвърли емоционалния негов опит да раздели национализмите на "сравнително меки –
западни, и източни – откровено противни". С тази критика на професор Гелнер няма как да
не се съглася, защото национализмът, където и да се намира той – на запад или изток, на
север или юг е все еднакво грозен, унищожителен и саморазрушителен, особено когато
отдавна е изпълнил основната си мисия, но инатливо процъфтява, за да прави държавите и
институциите силни и страховити.
Твърдя, че национализмите, ако не са артефакт, то рано или късно трябва да се превърнат в
такъв след изчерпване на мисията си, в противен случай имат свойството да се превръщат в
чудовища.
Вероятно следващата година ще излезе четири тома енциклопедия на нациите и
национализма в света, подготвена от географския департамент на MiddleburyCollege.
Авторският екип наброява над 150 учени и няколкото статии за други нации, които имах
възможност да видя, потвърдиха убеждението ми, че национализмът е градивен и необходим
само в периодите на национално формиране, обединение или оцеляване. Обикновено тази
формираща и обединителна роля оцветява позитивно национализма с либерализъм, със
стремеж към висока култура и модернизиране на икономиката. Тук бих добавила и
изключително важните еманципационни атрибути – освободителни движения, самостоятелна
църква, обща образователна система.
Прочетох някакъв ранен вариант на статията за Полша в предстоящата енциклопедия и
разбрах колко щедър може да бъде един национализъм, когато освобождава и обединява.
Опитах се не като емоционален гражданин, а като историк и антрополог да разбера как
нация, която казва на всички потиснати: ние сме готови да умираме "за нашата и вашата
свобода!", е възможно да преживее толкова потресаващи вълни на антисемитизъм преди, по
време и след Втората световна война, за да се изчисти етнически. В енциклопедията нямаше
и дума за Йедвабне през 1941 г., нито за Келце, Краков или Жешув през 1946 г., вероятно
защото това е драматичен национален дебат, който се води в момента в Полша. Взех поука от
полския колега и в статията за България до спасените 49 000 български евреи изписах и онези
11 343 жертви от Беломорска Тракия и Македония, които бяха предадени за изтребление през
1943 г.и за които избягваме да говорим.
Национализмът е "добър" само за кратко, защото по своята природа той е егоистичен и
етноцентричен, невъзможно е да не накърнява интересите на други нации, малцинства,
чужди територии и перспективи. Той би бил "добър" единствено с характеристиката, че е
ефимерен, че ще свърши конструктивната си задача и ще си отиде по живо, по здраво.
Национализмът би бил "добър", ако не се опитва да се увековечи чрез маниакални водачи,
чрез цялата мощ на държавите и техните институции, и като манипулира психологията на
тълпите.
За нас не е трудно да размишляваме върху всичко това, защото имаме историческата
възможност в лабораторни условия на стотина километра от нас – при разпадането на
Югославия, да видим какво представляват няколко национализми.
Очевидци сме колко саморазрушителен може да бъде един национализъм, който е свършил
своята добра работа през ХІХ век, но упорито не си отива, защото в него са се вкопчили
маниакални лидери, а и "психологията на тълпата" е налице. И това компрометира всичко
придобито и градено през вековете от една европейска нация – сръбската.
Също в чист вид наблюдаваме вариант на нещо вече преживяно от нас, българите - днешният
национално-формационен и обединителен нагон на албанците, който ни плаши със своята
целеустременост. Създаването на албанската нация в Косово, разпукването на предмодерния
патриархален похлупак на клановото общество, за да се роди нещо по-адекватно на времето,
дава възможност като на дисекционна маса да разгледаме грозните вътрешности на
национализма, дори когато той е във фазата на "добрата" необходимост. В момента се дивим
на националното високомерие и самодостатъчност на косоварите, неотстъпчиви по
отношение на другите нации, малцинства, общности и всякакви посредници. Под новите
знамена на албанската независимост от 1999 г. досега съм чувала не едно некоректно, дори
фашизоидно клише за другите: "всички славяни са боклук, те трябва да бъдат газени с
танкове…Французите и поляците са тъпи нации – пазят сръбските анклави…, а
германците…" Думи, които излъчват горделиво самодоволство и обещават рано или късно,
ако не бъдат укротени, да разрушат отвътре новата нация като причинят много страдания и
на други нации.
В България дебатът за национализма се превърна в политико-лингвистична еквилибристика –
добър национализъм, патриотизъм, лош, радикален национализъм. Политиците се опитват да
ни убедят, че българите имаме нужда от умерен национализъм, за да се справим с
предизвикателствата на обединена Европа и собствените си икономически, социални и
морални трудности. Историческото знание ме кара по-скоро да гледам с подозрение на
национализма и неговото реактивиране ме изпълва с лоши предчувствия - това е заблуда за
"тълпите" и подмяна на проблемите. Това е като да захвърлим високите технологии на ХХІ-я
век и да се върнем към огнищата, треновете, ралата и пощенските коли на ХІХ-то столетие,
когато наистина имахме нужда от национализъм. Опасно е.

Бивш свещеник прие Исляма

 

Бивш свещеник прие Исляма


Сряда, 28 Ноември 2012г. 14:43ч. 


Атанас Михайлов завършва Софийската семинария, след това продължава и учи две години в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ (днешният Богословски факултет към Софийския университет „Климент Охридски“), но поради лични проблеми напуска Академията и започва работа като свещеник в София.

Работи няколко години като такъв, после и като църковен настоятел. В последствие оставя духовната работа и започва да работи друго. По време на обучението си един от състудентите му е днешният митрополит на гр. Пловдив дядо Николай. Г-н Михайлов се самоопределя като човек, който търси знанието и истината, и това търсене го довежда до вътрешно убеждение, че трябва да приеме исляма. Така на 27 Ноември 2012 г. след икиндинамаз (следобедната молитва) в Софийската джамия „Баня Башъ“ г-н Михайлов изрече шехадета (свидетелството) и избра за себе си името Абдуллах (раб на Аллах). Това събитие развълнува молещите се хора, като всички го поздравиха и го приеха с отворени сърца.Районният мюфтия на София г-н Мустафа Избищали лично му връчи Свидетелство за встъпване в Исляма.
Молим Всевишния да ни напътва по правия път и да не ни оставя да бъдем от заблудените!

http://grandmufti.bg/ 

Германска провинция с ромско малцинство

Продължава ТУК

Д. Горчева: В България радикален ислям няма, но ДАНС ще ни го докарат / Ако погледнем европейскатата история, то „християнският“ тероризъм може да се окаже с повечко „подвизи“ от „ислямския“

Д. Горчева: В България радикален ислям няма, но ДАНС ще ни го докарат

6 Август, 2012
|

автор: frognews.bg
|

164 Коментари
|

15699
Даниела Горчева
Ако погледнем европейскатата история, то „християнският“ тероризъм може да се окаже с повечко „подвизи“ от „ислямския“, казва в интервю за Frognews.bg издателката на списание “Диалог”.

Интервю на Ана Кочева


- Даниела, лятото в България тази година бе помрачено от атентата срещу израелски туристи на летището в Бургас. Какво мислиш по този въпрос?



- Това, което мислят всички нормални хора в подобни случаи – че тероризмът е най-отвратителното нещо на този свят. Да избиваш невъоръжени и нищо неподозиращи хора е подло и долнопробно, без разлика каква кауза защитаваш и каква цел преследваш. Терористите често се „оправдават“ с благородни каузи – било, че били „борци за свобода“, било че защитавали „своите“ от „враговете“, било, че бранели идентичността си – етническа, религиозна или политическа или дори, че защитавали природата. Но няма нито една кауза, която може да оправдае терористични действия.

- А смяташ ли, че е възможно България да се превърне в арена на „световния“ тероризъм?



- Какво значи „световен теороризъм“? Това беше една пропагандна теза на американския президент Буш, който след чудовищните атентати на 11 септември 2001 запретна ръкави да води война със … „световния“ тероризъм. Терористите са конкретни хора, а не нещо абстрактно и неопределено, наречено мъгляво „световен“ тероризъм. Ако има такова нещо като „световен“ теороризъм, трябва да приемем, че има и „световна конспирация“.

- Да, но точно тази теза се поде от медиите по цял свят.



- Така е и за съжаление нанесе много щети, защото Буш кой знае как и защо потърси и „намери“ „съмишленик“ в борбата срещу „световния“ тероризъм в лицето на подполковника от КГБ Владимир Путин и по този начин му даде зелен светофар за безчинствата и терора в Чечения. А като президент на Русия Путин беше и е отговорен за жестоката война на Русия срещу Чечения и за държавния тероризъм на Русия от последните години, вкл. за взривяването на жилищни сгради, за които множество доказателства сочат, че са дело на руските служби за сигурност. Впрочем, руската журналистка Анна Политковская бе убита именно заради своите разследвания относно престъпната власт в Кремъл и неслучайно бе убита навръх рождения ден на Путин. Малко по-късно и Александър Литвиненко, получил политическо убежище в Лондон, стана жертва на руския държавен тероризъм и беше убит с полоний, което изложи на риск живота и здравето на стотици хиляди нищо неподозиращи хора.

- Руският държавен тероризъм има много дълъг списък от „подвизи“ от Ленин и Сталин насам и за жалост България също е била обект на вдъхновен от Кремъл тероризъм.



- Разбира се, атентатът в църквата „Света Неделя“ през 1925 година доскоро беше най-големият по брой на жертви атентат в Европа. А той бе извършен с цел да бъдат избити българското правителство и военният елит на страната и в България да бъде наложена съветска власт. Което и се случи, но 20 години по-късно след окупацията на България от армията на Сталин и марионетното комунистическо правителство, починено на Москва.

- Тероризмът един и същ ли е?



- Според френския философ Глюксман, с когото през 2005 година правихме интервю на тази тема „терористът има различни униформи и различни лица, но изисква една дефиниция“. Неговата дефиниция , която смятам за най-точна, е: “терорист е този, който използва умишлено въоръжена сила срещу цивилни.“ http://liternet.bg/publish23/m_ivanova/sigurnostta.htm Иначе има различни видове теророизъм – има държавен тероризъм, има индивидуален тероризъм, има и криминален теророизъм, който се прилага в подземния свят за разчистване на сметки. Има политически тероризъм – и ляв, и десен, (колкото и условни да са тези понятия).

- Има дори и екотероризъм…



- Разбира се. Има идеологически тероризъм, споменахме болшевишкия тероризъм, макар че той е имперски по своята същност. Комунистическата идеология е само за парлама за наивници и фанатици. А има и израелски тероризъм. Кой уби спасителят на десетки хиляди хора от концлагерите през Втората световна война граф Бернадот през 1948 година в Йерусалим? Кой уби Ицхак Рабин? И двамата са убити от израелски терористи. А кой уби холандския политик Пим Фортайн в Холандия? Уби го чист холандец, фанатик екотерорист. И като изреждаме различните видове тероризъм, съответно стигаме и до т.нар. религиозен тероризъм. От своя страна тероризмът, който търси свои „оправдания“ в религията може да е християнски, ислямски, хиндуистки, юдейски и т.н. Но не религията е виновна за това, а фанатизмът. Защото това, че има терористи християни, не значи, че християнската религия ги прави терористи, тъй като има милиони мирни християни. Същото се отнася и за мюсюлманите. Не ислямът е виновен, а фанатизмът и това се вижда с просто око, защото има милиони и милиони мирни мюсюлмани. Тероризмът е престъпление, независимо дали е продиктуван от ислямски, християнски, юдейски, болшевишки или вегетариански „съображения“.

- Така е, но напоследък се говори предимно за „ислямски тероризъм“?

- Сега медиите преекспонират темата с „ислямския“ тероризъм, но удобно забравят неислямския. Това, което стана в Норвегия, какво е? А и ако погледнем европейскатата история, то „християнският“ тероризъм може да се окаже с повечко „подвизи“ от „ислямския“. Терористите от ИРА и ЕТА да не би да са мюсюлмански терористи случайно? Как всички забравиха чудовищния терористичен акт в Омаг през 1998 година, когато 29 души загинаха, а над 200 бяха ранени, извършен от лидер на ИРА?

- Израелски политици обвиниха Иран и Хизбула за атентата в Бургас?



- Недопустимо е преди разследването да е приключило политици да сочат извършителите. Това са азбучни истини за всяка демократична страна и е жалко политици от демократични страни да си позволяват подобни изказвания, защото излиза, че се опитват да „насочат“ следствието в „правилната“ посока. Сега дори и да се окаже, че Иран или Хизбула стоят зад атентата, винаги ще остане съмнението, че е имало политически натиск върху службите. Те и българските политици обичат да насочват следствието в „правилната“ посока… Същото се отнася и за тях, особено за министър Цветан Цветанов, който след случая в Катуница си позволи от другия край на България да твърди, че именно арестуваният човек бил карал микробуса, с който бе прегазено момчето. И по този начин да „внуши“ на очевидците и на следствието, че това е шофьорът. А откъде ще знае вътрешният министър кой е бил зад волана, когато не е очевидец? Това са недопустими изказвания. Както и голословните и безотговорни твърдения на пишман анализатори, че в България имало не знам си какви „клетки“ и пр.

- В интервю, което четохме наскоро, председателят на Центъра за балкански и черноморски изследвания в СофияАлекс Алексиев твърди, цитирам: “Че у нас, в България действат радикални ислямистки групи, се знае отдавна“.

- И откъде се “ЗНАЕ”? От изсмукани от пръстите приказки без нито едно конкретно доказателство черно на бяло? Когато някой умишлено подвежда обществото с недоказуеми твърдения, че в България действали не знам си какви „дядо торбалановци“, то той очевидно не служи на истината и следователно работи против националните интереси на България. Другото обяснение за подобно бамбашка изказване е, че г-н Алексиев е компетентен точно обратно пропорционално на самочувствието, с което предлага „анализите“ си по тази тема.

- А не действат ли у нас „радикални ислямистки групи“?



- И какво значи „радикални ислямистки групи“? За какво намеква г-н Алексиев – че в България действат терористични групи или какво? Какво значи „радикален ислям“? Тероризмът и насилието са престъпления, но радикалният ислям не е престъпление, както не е престъпление и фундаментализмът бил той ислямски, католически, православен. Папата също е фундаменталист, след като се обявява против абортите, противозачатъчните средства, евтаназията и т.н. И какво от това? Не може така безотговорно да се употребяват мъгляви неуточнени понятия и да се плашат хората с Дядо Торбалан сякаш са малки деца, които не искат да си изядат попарката. Освен това в България радикален ислям няма, но ДАНС ще ни го докарат като едното нищо с престъпните си акции срещу мюсюлманите в България, защото по този начин държавата нон стоп казва на тези мирни, работливи и почтени хора, че не ги счита за български граждани, а едва ли не за вражеско население.

- Но в същото това интервю Алекс Алексиев хвали „експертите на ДАНС“ и се тревожи, че бюджетът им бил орязан?



- Което ме навежда на мисълта, че г-н Алексиев кой знае защо играе ролята на адвокат на ДАНС и на техен пропагандатор и веднага ме кара да се съмнявам още повече в обективността на анализите му. Да оставим настрани факта, че е кощунство точно синът на убития от комунистическата Държавна сигурност Райко Алексиев да хвали ДАНС, които наследиха и кадрите, и манталитета на Държавна сигурност, но що за експерт и анализатор си да тупаш по рамото ДАНС, които с престъпните си акции вече са заплаха за националната сигурност на България.

- Защо според теб ДАНС са заплаха за националната сигурност?


- Защото нарушавайки Конституцията на България, работят против тази сигурност, затова. Защото са се превърнали в обслужващ персонал на разни политически спекуланти и въжеиграчи, които ги пращат закачулени в ранни доби да връхлитат без никакво законно основание в домовете на мирни български граждани, да им избиват вратите и да им плашат до смърт домочадието. И после какво се оказа, за какво била цялата дандания: „А-а, ама ние просто така наминахме закачулени и въоръжени до зъби, само за да ви поканим за справка, нищо лично.“ А няма ли поща за тази работа, ами пращате дансаджии да „канят“ хората за „справка“. Но и потърпевшите са виновни, защото нямаха кураж да съдят шефа на ДАНС Петко Сертов за този произвол. И като не бяха пернати през пръстите тогава, службите си продължиха с произвола и съвсем логично последва акцията на ДАНС от октомври 2010, когато си позволиха да изземват НЕЗАБРАНЕНА от закона „забранена“ литература и престъпно да обсебват чуждо имущество, включително мониторите на компютрите на имамите от няколко села. Какво „доказателство“ за „радикален силям“ е един монитор? Това си е ачик-ачик кражба от страна на ДАНС. И още не са ги върнали, вече минаха почти две години. Аз писах по този повод един памфлет „ДАНСуващи по поръчка“, http://www.svobodata.com/page.php?pid=4143&rid=20, в който фактологията въпреки саркастичния жанр, е съвсем точна. Много добре знаят, че са извършили тежки престъпления и са нарушили гарантирани от Конституцията човешки и граждански права.

- Все пак прокуратурата в Пазарджик е повдигнала обвинение.



- Повдигнала е смехотворни и нелепи обвинения. Ще цитирам думите на председателя на БХК Красимир Кънев по повод този обвинителен акт: “Обвинителният акт е голям – 124 страници. Прочетох го. Заприлича ми на протокол на вахмистър Фландерка, един персонаж от романа на Ярослав Хашек – „Приключенията на добрия войник Швейк”, със страстта си към шпиономански сюжети, които нямат нищо общо с действителността и със здравия смисъл.“ Който се интересува, може да прочете повече подробности във връзка с този обвинителен акт в последния 201-и брой на списание Обектив на БХК, http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/, но пак ще кажа, че некомпететността и политическият слугинаж на прокуратурата и на службите за сигурност у нас вече се превръщат в сериозен проблем за националната ни сигурност. И ако продължават така, България отново и отново ще бъде осъждана в Страсбург и отново българските граждани ще плащат за невежеството и престъпните действия било на дансаджии, било на прокурори, било на полицаи и пр., било на съдии като Сотир Цацаров, който извърши тежки престъпления по служба във връзка със случая Максим Савов. Споменавам го, защото е председател на Окръжния съд в Пловдив, любимец на вътрешния министър Цветан Цветанов и защото лично съм се занимавала със случая на Максим Савов от Пловдив и мога да докажа твърденията си относно г-н Цацаров. Заради него, разследващият полицай Тодорова и младши прокурор Пенчева, България със сигурност ще бъде осъдена в Страсбург, но не г-н Цацаров и хвалещият го вътрешен министър Цветанов ще платят обезщетенията на Максим Савов, а пак българските граждани. Както казва адвокат Екимджиев: „плащаме, за да ни нарушават правата“.

- Да се върнем на първата тема - говори се, че в България има „радикален ислям“ и агенти на забранената в Холандия организация “Ал Уакф Ал Ислями”?



- Какво значи „забранена“ организация? Организацията се състои от хора. Ако тези хора са извършили престъпления, те трябва да бъдат съдени заради тези свои престъпни действия. Какво като „забраниш“ една организация - кое точно й „забраняваш“? Името й? Ами тя ще се преименува и готово! Една „организация“ няма ръце и крака, че да убива, да извършва терор, да краде субсидии, например и пр. Престъпленията се извършват от конкретни хора и тези конкретни хора трябва да бъдат съдени, защото вината винаги е индивидуална, не е колективна. Колективна вина се търси единствено в тоталитарните държави. Сталин и Хитлер така избиваха и депортираха цели народи, защото всички, барабар с новородените и неродените, им бяха „виновни“.

- Ами ако съответната организация проповядва недемократични възгледи?



- Има свобода на словото и на убежденията и всеки има право на свои разбирания, вкл. сталинистки и пр. и, разбира се, всеки има право да си „проповядва“ дивотиите, ако има кой да му обръща внимание изобщо. В страни с действителна правова демокрация хората не се преследват за възгледи, вкл. за най-смахнати и отвратителни, но за престъпления – например, ако прибягва до насилие или прави опит да налага възгледите си с насилие и т.н…Независимо дали го прави в името на възгледите си или не, дали е член на някоя организация или не. Разбира се, една организация може да бъде компрометирана заради действията на своето ръководство и хората да загубят доверие нея и да престанат да я подкрепят, но какво значи да бъде „забранена“?

- А какво писаха холандските медии за атентата в Бургас ?



- Съобщиха за него, разбира се. А след като спорих във Фейсбук групата „Приятели на Израел“, че изказванията на израелски политици кой стоял зад атентата преди разследването да е приключило, са недопустими, видях че по този повод е писал и главният редактор на авторитетния холандски ежедневник NRC и то доста по-остро от мен. Но както казах, това е а,б на демокрацията. Радвам се, че и външният министър Николай Младенов направи изявление в този дух, още повече, че подобни спекулативни изказвания могат да влошат отношенията на България с арабските страни, а България трябва да има добри отношения и с Израел, и с арабските страни и да не позволява да я въвличат в чужди конфликти. Когато се разбере кой стои зад атентата, вече е друго. Но не да се сочи предварително престъпникът, преди да има доказателства.

- Според теб може ли да се говори за антисемитизъм в България?



- Има различни видове антисемитизъм – комунистически, нацистки, ислямски, християнски, ляв, десен и т.н. Основата на всички фобии, вкл. на ислямофобията е невежество от една страна и политически манипулации и пропаганда от друга. Покрай зловещия и престъпен атентат в Бургас отново се засилиха безумци да приказват на едро и срещу евреите, и срещу мюсюлманите. И двете групи – и антисемитските, и ислямофобските насаждат омраза, което е опасно и престъпно. Не може да се слагат под общ знаменатаел цели групи хора – били те евреи, мюсюлмани, християни, българи, роми и т.н.

- Да, имаше такива настроения, въпреки че единствената българска жертва в случая беше мюсюлманин.



- По повод настроенията след атентата, колегата Иван Бедров написа на блога си: „Ако в съпричастието ни към израелския народ обаче допуснем да се появи и капчица гняв срещу мюсюлманите по принцип, значи терористите са изпълнили целта си.” Мисля, че е напълно прав.

- Заедно с Дневник онлайн започнахте една много интересна рубрика Прочит на историята, която се радва на огромен читателски интерес и където ти разглеждаш участието на България във Втората световна война. Запазвам си правото да говорим нататък и по тези важни исторически теми.



- С удоволствие.

„Турците в България“ – или за живота на етносите отвъд политиката

15 Ноември 2012 Антони Георгиев

 

Какъв подход е избран при представянето на нематериалното наследство на турците в България и какво лично за вас беше най-интересно при събирането на материалите за книгата?
„Турците в България“ е естественото продължение на „Пътеводител за османска България“, който издадохме миналата година. „Османска България“ е фокусира предимно върху османското материално наследство по нашите земи, най-вече архитектура – обществени сгради, конаци, джамии, бани, чешми, мостове, часовникови кули. Тези архитектурни факти са част от българското културно наследство, но поради ред причини историята им, а често и местонахождението им, са слабо познати, а в много случаи – напълно непознати. С Димана Трънкова и проф. Христо Матанов ние систематизирахме това наследство и го представихме в книга, в която фотографията и текста заемат почти равно място. „Пътеводител за османска България“ излезе в два варианта – на български и на английски език. Книгата се разпродаде, и в началото на тази година издадохме нов тираж. По книжарниците, доколкото разбирам, все още има бройки на български, но за съжаление на английски вече е почти свършила.
Сега „Турците в България“ идва като „втори том“ на „Османска България“. Акцентът е върху нематериалното наследство – обща история, език, фолклор, музика, танци, обичаи, празници, кухня...
Когато започнахме работа по „Турците в България“ искахме да се опитаме да прокараме сравнително ясни разграничителни линии между онова, което наричаме „българска национална култура“ и турската култура. Много бързо обаче излезе, че това е трудно, а в много случаи – невъзможно. Нещата във всички области – от яденето, което ядем, през думите, които казваме ежедневно, до специфичната за Балканите култура на любов-омраза между комшии – са толкова преплетени, че прокарването на ясни граници е обречено.
С други думи, „Турците в България“ е книга колкото за турците, които са български граждани и живеят в България, толкова и за самите българи.
Подходът е подобен на този в „Османска България“. Това е научно изследване, базирано върху исторически и житейски факти, което е написано на разбираем за всички интелигентни хора език. Авторите са Димана Трънкова, археолог и журналист; Радко Попов, православен теолог и бивш журналист в българската секция на ББС-Лондон; и доцентите Орлин Събев, Божидар Алексиев, Галина Лозанова, Доротея Добрева, Йорданка Бибина и Иванка Влаева. Фотографията е мое дело. Английският редактор е Джейн Кийтинг в Дъблин. Издателството е „Вагабонд медия“ и от днес книгата е в книжарниците в цялата страна.
Как са се променяли отношенията между българи и турци през вековете?
След османското завоевание в края на ХIII в. Тези отношения съвсем естествено са били като между завоеватели и победени. Османците са били завоевателите, българите-християни – победените. Османската империя обаче е нещо доста различно от другите световни империи, например британската и френската. Султанът се е интересувал предимно от събирането на данъци, не толкова от това кой на какъв бог се кланя. Различните националности в империята са били подредени по религиозен, не по етнически принцип. Българите не са били единствените християни в империята. Към тях в различни периоди могат да се прибавят гърци, сърби, арменци, сирийци и други. Тези етноси са били третирани еднакво когато става дума за функциите на държавата като данъци, образование, здравеопазване и пр. Като общност са били облагани със специален данък за немюсюлмани, но в повечето други сфери – религия, правораздаване – са имали много по-голяма степен на автономия, отколкото, да речем, ирландците от Оливър Кромуел насам.
На чисто битово ниво – освен когато не става дума за периодите на въстания, които обикновено са били потушавани с много кръв – отношенията са били като между комшии. В пътеписа си от 1785 г. френският граф Д’Отрив описва живота в шуменските села Дивдядово, Становец и Тъкач – „села наполовина турски, наполовина български, където мюсюлмани и християни живеят заедно, без да се презират, сродяват се, пият заедно лошо вино и нарушават рамазана и постите. Те познават, както и техните свещеници, само кръстния знак или Аллах и при всичко това не са по-малко честни хора. Имамите и поповете се отнасят еднакво снизходително към браковете на вярващите от двете религии. Не е рядкост да се видят под един покрив чалми и икони, Коран и Евангелие едно върху друго. Най-спокойно се изповядват две толкова различни религии, а на децата се оставя изборът на тази, която е най-удобна.“
Сто години по-късно Иван Вазов, патриархът на българската литература, пише в „Под Игото“:

„Защото, при другите си лошавини, игото има и една привилегия: да прави народите весели. Там, дето арената на политическа и духовна деятелност е затворена с ключ, дето апетитът за бързи забогатявания от нищо не се дразни и широките честолюбия не намират простор да се разиграят, обществото изхарчва силите си в дребни местни и лични сплетни, а разтуха и развлечение търси и намира в мъничките обикновени и лесни блага на живота. Една бъклица вино, изпита под прохладната сянка на върбите, край шумливата кристална речка, прави да забравиш робството; един гивеч, изпечен с алени патладжани, миризлив магданоз и люти пиперки и изяден на тревата под надвисналите клони, през които се гледа високото синьо небе, е едно царство, а ако има при него цигулари, то е върхът на земното щастие.“

Това не се е променило много и в наши дни. Когато завършвахме „Турците в България“, бях в едно айтоско село особено пострадало по време на т. нар. Възродителен процес. Посрещна ме ходжата със следните думи: „Господ здраве да ти дава, а Аллах да ти позлати ръцете“. Не е ли очарователно?
От изследванията, които проведохме, се налага следният звучащ леко парадоксално, но при по-внимателно вглеждане логичен извод. Те са били най-добри веднага след Освобождението, след което в различните периоди на Царство България са се влошавали малко или много, за да достигнат абсолютно падение по времето на комунизма. Парадоксално, защото би трябвало да се предполага, че след едно потушено в кръв въстание и след една война с много жертви отношенията би трябвало да бъдат лоши. Логично, защото начините, по които тези събития бяха представяни в комунистическите учебници в продължение на 45 години – а и след това – не оставяха много място за нюанс и размисъл.
Какви са причините?
Причините са много и сложни. От една страна е официалната история, такава, с каквато са били закърмени милиони български ученици. От създаването на НРБ през 1945 до нейното преименуване през 1990 българските учебници по история по правило представят петстотинте години османска доминация в нашите земи като безкрайна поредица от чудовищни масови убийства, набивания на кол и реки от кръв. Малко се споменава за архитектурата, културата, обществения живот, и нищо – за либерализма на султана, който не се е интересувал чак толкова кой на какъв бог се кланя, а от това хазната му да бъде пълна с парите от данъци. Поради особено ефективната наложена и контролирана от държавата пропаганда, предположенията, представени във „Време разделно“ като историческа истина, продължават да са популярни и да се приемат за чиста монета.
От другата страна идва некомпетентността. Освен ако нямаме специални интереси, ние почти не се замисляме за турските думи, които използваме в ежедневието; за турските ястия, които ядем у дома или в кръчмата; за турските навици, например люпенето на семки, които притежаваме; за турските народни приказки и поверия, които предаваме на децата; за турската законодателна система, от която все още могат да бъдат намерени преки следи в българския съд; за турската култура на семейственост и мрежа от приятелства, които всеки в България познава до болка; за турския „светоглед“, който определя съвременния български светоглед много повече от привнесените от комунистите идеи от далечния и студен Север. Българският и турският народ (освен в периода на ранните завоевания на Османската империя през ХIV-ХV в. и нейното мъчително разпадане в края на ХIХ в.) са живеели в спокойствие и относителна хармония.
Преди малко споменах Оливър Кромуел и ми се иска малко да разширя паралела с Ирландия. Много български „патриоти“ веднага изтъкват, че ирландците са били „поробени“ от „цивилизована“ нация – англичаните. Нашата английска редакторка Джейн Кийтинг в Дъблин, както и няколко милиона ирландци по целия свят, имат преки наследници, които са пострадали от Големия картофен глад. Попитайте тях за „цивилизоваността“ на окупаторите. Когато османците напускат България, българите говорят на български, ходят на български църкви, учат в български училища, а българската икономика процъфтява благодарение на изгодните договори за снабдяване на османската войска. Когато англичаните напускат южна Ирландия, келтският език е почти мъртъв, а ирландското производство е целенасочено задушено, за да се предотврати конкуренция с английските манифактуристи. „Златните“ времена за традиционните български възрожденски центрове като Копривщица, Карлово, Калофер и Трявна са точно тогава – в края на османската доминация.
Дали и как турските език, фолклор, ритуали, кухня са се побългарили през вековете и как съжителстват с българските?
Разбира се, че има влияния, но те са по-незначителни, отколкото обратното. Задавам прост въпрос: назовете ми едно българско ястие, което да не съществува в съвременна Турция, Гърция, Македония, Сърбия и Южна Румъния – вероятно на всички тези места едновременно. Пълнени чушки? Боб яхния? Шкембе чорба? Българската кухня, както и останалите балкански кухни, са базирани върху османската кухня, но разбира се с дребни местни модификации.
Как българската кухня е повлияла върху турците в България? Отново лесен въпрос. Турците в България, освен ако не са много традиционни, с удоволствие ядат свинско месо.
Същото се отнася за езика, за музиката, за танците, за фолклора. В „Турците в България“ пишем много по тези въпроси, например в какво се различават образите на Хитър Петър и Настрадин ходжа при българите и при турците.
Какво е влиянието на т.нар. Възродителен процес върху настоящия живот на турците в България?
Това е тема за отделна книга, не за един параграф в интервю. Но ще се опитам съвсем накратко. Недоверието на политическо, а понякога и на битово ниво между българи и турци през 2012 г. се дължи изцяло на събитията ставали преди над 20 години по време на комунизма. ДПС е директно следствие, плод на Възродителния процес. „Атака“ и ВМРО също. Това са скачени съдове. Колкото по-гръмогласна е „Атака“, толкова по-капсулирано става ДПС. Чиста политическа игра, от която губят само българските граждани както от турски, така и от български произход.
България е страната в Европейския съюз с пропорционално най-голямо мюсюлманско малцинство, което не е имигрантско. За българското общество най-важната и потенциално опасна последица от този факт е, че страната е обречена да се съобразява с политическата партията ДПС. Като друга опасност се сочи проникването в България на радикален ислям и други несветски и екстремистки форми на ислям. Натъкнахте ли се на такива тенденции при вашите проучвания?
Не се натъкнахме, но знам, че такива тенденции има. Обяснението отново трябва да се търси в последните години на комунизма. Сега много се говори за „емисари“ от Йордания и Саудитска Арабия, които се опитвали да насядат в България „радикален“ Ислям, който не бил „традиционен“ за нашите земи и пр и пр.
Отговорни за това са Тодор Живков, Георги Атанасов и другите „архитекти“ на „Възродителния процес“. През 1980-те години кампанията за асимилация на българските турци, която кулминира с насилствената смяна на техните имена, включва затварянето и понякога разрушаването на джамии, забраната да се говори на турски, забраната да се носи традиционно турско облекло и дори забраната да се изрисуват полумесеци на турските гробове. В същото време режимът в София се опитва да излъже Запада, че човешките права, включително колективните права на малцинствата, се защитават. Мюфтийството продължава да работи, разбира се под зоркото око на Държавна сигурност.
Няколкото студенти по ислямска теология, които ежегодно са били изпращани в Турция, се пренасочват главно към Йордания, защото режимът на Живков се страхува от всякакво турско влияние, което те биха могли да прокарат като се върнат в България. Ислямът в Йордания обаче е различен от този в Турция и съответно от този изповядван от българските турци. С други думи, корените на салафизма в България трябва да бъдат търсени в онези години, когато БКП държеше на всяка цена да разтрогне връзката между турците в България и турците в Турция.
От моите лични впечатления по време на подготовката на „Турците България“ мога да заявя следното: Турците в България имат особено силна привързаност към своята родина, тъй като те са живели тук от векове. Това е така въпреки турбулентността на първите години след Освобождението, въпреки Балканските войни, въпреки масовите миграционни вълни, въпреки непоследователната и в късните й години жестока политика на комунистите към мюсюлманите в България. Въпреки всичко това, българските турци са останали лоялни към България. В същото време те категорично се определят като турци. Не просто като „мюсюлмани“, а като български турци. Между тяхната самоидентификация като етнически турци и лоялността им към България като български граждани няма противоречие. За турците в България това е ежедневие, нещо, което е недискутируемо.
Очевидно, българските турци се чувстват най-спокойни, когато отношенията между България Турция са позитивни. Те определено не искат да бъдат използвани като разменна монета, като игра на „дърпане на въже“ в контекста на двустранните отношения. Двустранната политика не е нещо, което ги интересува особено.
Това, от което турците в България се интересуват несравнимо повече, са техните собствени възможности да се реализират като граждани. Българските турци не са представени пропорционално в науката, изкуството, спорта, държавната администрация, въоръжените сили, полицията, местните власти. Макар на българските турци да не е забранено да говорят на турски, дори няколко изречения на турски предизвикват огромен скандал, ако са казани по време на политическа кампания. Срещу българските турци периодично се провеждат различни акции като нападението при джамията в София през май 2011 и гласовитите, макар и неефективни искания да се закрият новините на турски по телевизията. Опитите, понякога успешни, на местни власти да променят турски топоними, които са съществували и са били използвани без прекъсване много векове, предизвикват опасения, че там, където се сменят имената на камъни, ще се сменят и имената на хора.
Българските турци искат на децата им да бъде дадена реална, не теоретична възможност да изучават езика си в училище. Те не могат да приемат изтъкваните от някои местни власти причини защо това не може да стане пълноценно. Те искат да могат да ходят в джамията, без да трябва да плащат за това с последваща дискриминация на работното място или в медиите. Тяхното най-голямо желание е властите и обществото да се отнася с тях като с всички други. Те ни казват: „Виждаш, че съм турчин, но аз съм български гражданин. Отнасяй се към мен подобаващо.“
Как се финансира книгата „Турците в България“?
Както всички други книги издавани от „Вагабонд медия“ – чрез продажби в книжарниците и по електронен път в чужбина.
С едно изречение посланието на „Турците в България“?
Единственият начин да се освободим от предразсъдъците на миналото е чрез осведоменост за нещата, случващи се в настоящето. Отношението на много българи към собствената ни история е неконструктивно. Да се изтъкват периодите на въстания и мъчения за сметка на времената на относителен икономически и културен възход не е полезно нито за самата история, нито за учениците, които я учат – тъй като те ще се превърнат в граждани, за който светът ще бъде съставен от простички, черно-бели послания. Това е опит да се използва миналото, за да се избяга от реалностите на настоящето и от предизвикателствата на бъдещето. С „Турците в България“ се опитваме да разчупим стереотипите и да погледнем на нещата такива каквито са от една интелигентна, осведомена и либерална гледна точка, която по презумпция изключва черно-белите кадри на пропагандата.

 http://www.librev.com  / КНИГАТА ТУК

История на Османската империя / Автор: Проф. Робер Мантран

История на Османската империя

Автор: Проф. Робер Мантран

 Най-новата пълна история на османската държава от сумрака на почти митичното ù начало през ХІІІ век до катастрофалното ù срутване в 1922 г., когато се ражда република Турция. Книгата е монография, написана от екип от световно утвърдени специалисти и засега е единствената, в която са отделени специални глави за състоянието и развитието на двата големи географски ареала, чиито народи са покорени от Османската империя - Балканите и арабския свят.

Денонощно турското радио на България,директно от Калифорния,САЩ !

http://orient-radio-bg.tumblr.com/

Освободителите – „Армия от бандити, поробили Родопите" !

Институт „Помак” издаде книга за Балканската война! Освободителите – „Армия от бандити, поробили Родопите”

Публикувано от hard admin на 1 ноември 2012

Книгата със заглавие "Балканските войни в Родопите 1912-1913 г." от Исмен Реджепов, който е неин автор, твърди, че е бил близък с писателя Николай Хайтов е първото издание на основаната неотдавна неправителствена организация "Европейски институт Помак", съобщава репортер на 24smolian.

Според автора й, войната не освобождава българите-мюсюлмани, а напротив - тя е насочена срещу тях. Това е така, защото, според автора й, Турция била готова и отстъпила доброволно Родопите на България, но българите християни извършили геноцид над "помаците", като клали, прогонвали и палили цели села.

Авторът твърди, че "в основата на исляма е заложена ценностна система, която я превръща в световна господстваща система". В доказателство на своята теза Реджепов привежда спомени, които се оказват реминисценции на събития от османско време, но с нов прочит, който ги свързва с българската войска:

"В селото било изиграно най-жестокото хоро, най-кървавото хоро, оставило неизлечими следи в паметта на хората от това време като черен спомен за нечуваните издевателства на една свирепа армия от бандити, която за кощунство на преживелите трагедията се нарича армия-освободителка на поробените братя в Родопите."

Българските управници продължавали политиката на предшествениците си от времето на Балканската война. "Тази мъст проличава в етно-религиозното прочистване на региона чрез провеждането на методичен икономически и духовен геноцид в родопския край", подчертава Реджепов.

Книгата е вече недостъпна за широката публика.

На снимките: Илюстрации от книгата

 http://krumovgrad-bg.com/

Ние-българите сме тюрки,най-близък приятел на България е Турция !

Всички факти в нашата история показват, че ние сме тюрки. Всичко останало са някакви хипотези.

Най-близък приятел на България е Турция

Стоян Динков: Османската империя спаси българския народ

Интервю на Димитър Николов

Евроазиатски съюз ще замени Европейския, смята писателят

Писателят Стоян Динков е лидер на партия „Зелена България” и син на знаменития български поет Иван Динков. В новата си книга „Османо-римска империя, българи и тюрки” от изд. „Сиела” той изследва общата история на България и Турция още от времето на Атила и налага една теза, която влиза в противоречие с общоприетата представа за „турското робство”. Според автора Османската империя е продължител на Римската и благодарение на нея българският народ оцелява в един изключително труден период. Динков описва управлението на османските султани като по-толерантно от това на редица европейски владетели и твърди, че българи и турци имат обща история и произлизат от един древен народ, който още от времето на Атила управлява степите на Евразия. Динков подчертава колко е важно България да поддържа добри отношения с тюркската общност днес и смята, че бъдещето на света е обединението, както и че след Европейския съюз ще дойде време и за азиатски и евроазиатски съюз.

Г-н Динков, във вашата книга твърдите, че присъединяването на България към Османската империя е спасило българския народ. Защо смятате така?

Трябва да знаем, че България и била част от една огромна държава. Още 52 съвременни страни са били в рамките на Османската империя. Всички те днес са суверенни съвременни държави. Били са част от нея между 400 и 600 години и са запазили своята вяра, бит, традиции. В рамките на Османската империя няма асимилиран народ. Не е имало народ, който да е попаднал в империята и да е изчезнал заради нея.

Влизането на България в тази огромна страна е запазило и нашия народ - защото по това време страната ни е била в много тежко състояние. През 14-и век тя е била много малка, слаба и разделена на три части. Към така наречената Видинска България е проявявала интереси Унгария, която по това време е изключително силна държава, велика сила. Към България е имало интереси и от страна на унгарските васали Сърбия и Влашко.

Ако османците не бяха дошли, щеше да се случи това, което става с всички слаби страни. Гърция щеше да си вземе земите в Тракия. Сърбия поради сходството на език и вяра – по това време езиците ни са почти еднакви, също щеше да получи част от България. Видинското царство щеше да стане част от Унгария. Добруджа, съдейки по нейните връзки с Венеция, щеше да попадне под неин контрол, подобно на Дубровник. Какво би останало от нас – на практика нищо. Оказва се, че когато идват османците, нашият етнос, макар и част от тази по-голяма общност, вече е етнос без граници. Добруджа, Търново и Видин, отново стават едно.

По това време българите са били около милион и половина. А българският етнос през 60-те години на 19-и век наброява около 7 милиона, като се включат българите в Северна Гърция, както и тези около Скопие.

Откъде идва негативната представа за османския период като „робство”?

Това се случва заради интересите на Русия. По времето на Екатерина Велика там се появяват идеите на панславизма. Русия се опитва на базата на език, а не на база етнос, да обедини славяните. Руснаците смятат, че ние сме славяни и започват една културна експанзия към България. Идеята е да се овладеят тези земи и евентуално да се достигне до Цариград. Започва масова пропаганда, че българите са славяни и че страдат много. Но в България са идвали много умни хора от Русия и един от тях – Достоевски, е описал по доста по-различен начин как живеят „робите”. Аз му имам доверие.

Плод ли е българското Възраждане на тази пропаганда?

Да, то е плод точно на руската пропаганда и на идеите на Мацини. В това няма нищо лошо, но все пак тези идеи са имали специфична функция в Италия – при карбонарите. При нас се пренася същият модел на действие. Революционните идеи на Мацини се сливат с руския панславизъм и се получава един малък хаос.

Как си обяснявате негативното отношение, което много националисти имат към Турция?

Вие знаете, че това не е само тук при нас. В световната история определени велики сили с конкретни интереси винаги са разделяли народите от най-близките им приятели. Докато ние сме разделени от нашия най-близък приятел Турция, те могат да си правят с нас каквото си пожелаят.

Вие коя теория за произхода на българите подкрепяте – тюркската или станалата популярна наскоро иранска теория?

Тук не може да има теории. Става въпрос за факти. Всички факти в нашата история показват, че ние сме тюрки. Всичко останало са някакви хипотези. Няма факти в подкрепа на другите теории. Защо толкова малко се говори за съкровището от Наги Сент-Миклош? То е българско и категорично има тюркски черти. Върху него има тюркски образи, номадски конници. Има една спекула – че символиката на слънцето и луната в съкровището е персийска. Там обаче няма слънце и луна, а звезда и полумесец. Те представляват доислямска тюркска символика. Има по времето на хан Омуртаг. Тези символи са и османски. Когато османизмът завладява мюсюлманските земи, звездата и полумесецът стават ислямски символи.

Има ли полза България от едно сближаване с тюркската общност?

Първата полза за народа ни е, че ще сме наясно със самите себе си. Ще знаем кои сме и откъде идваме. Лъгани сме много време – първо, че сме славяни, сега – че сме иранци. Това влияе лошо на обществото – ние нямаме гражданско общество. Ние не знаем кои сме. А сме наследници на най-могъщите тюрки – тези на Атила. Когато го разберем, ще имаме самочувствие. Ние сме били световна империя от Франция до Монголия, огромна световна държава. Синът на Атила - Ирник, е управлявал страна, която е включвала цяла Западна Русия, Прибалтика, Киев и Крим. Наричала се е България много преди Кубрат. Това се знае в целия свят, а само тук не се изучава. Това нещо беше наложено от панславизма – да не си знаем историята.

Същият проблем имаха и наследниците на прабългарите в Русия – потомците на волжките българи? Какво е положението при тях?

Там в момента се случват едни хубави неща. Тяхната партия – Български национален конгрес - е най-силната в момента. При едни свободни избори те биха могли да вземат властта.

Смятате ли, че връзките на България с тюркските страни ще помогнат за създаването на един бъдещ евроазиатски съюз?

Първо трябва да има Азиатски съюз, а после Европейският и Азиатският да се обединят. Това е бъдещето на света. И ако нашата историография стане реална и истинска, а не лъжлива, България ще заеме едно много сериозно място. Тя не само че е член на ЕС, но ние говорим на славянски, макар и наложен насила. Освен това сме християни – повечето от нас. Остава само да си напишем истинската история.

Казвате, че славянският език е наложен насила. Как става това?

Когато се приема християнството са избити над 100 хиляди българи. Тази религия е наложена насила от Византия. Налага се една азбука, която е на базата на стара писменост, създадена през 4-и век. Прабългарите са използвали друга писменост – тюркските руни. От тях са взети няколко знака и са внесени в азбуката. По времето на Борис I в България се завръщат антите – славянски племена, изгонени от нашите ханове. Те налагат славянския език. И така всички започват да говорят на славянски. По това време хората не са могли да пишат. Ние говорим за азбука, но тогава сигурно 1000 души са могли да пишат. И ако искаш да научиш нещо, ти се налага да говориш на славянски. Това е добър ход на Източната римска империя, за да унищожи България.

А как оцеляват българите?

Ами реално ни няма. Второто българско царство си е куманско. Масово прабългарите, които остават да живеят тук, са поставени в много тежки условия – като крепостни селяни, които нямат право да ходят никъде. Плащат данъци, работят като роби. Останалото са кумани, които са заселват тук, както и антите, които се завръщат. Всички династии от Второто българско царство са кумански.

(Source: humaig.blogspot.com)