Българският “национализъм” беше иницииран от тайните служби, /бившата/ Държавна сигурност

/И/ НАЦИОНАЛИЗМЪТ СИ ОТИВА

:::

Патриотизмът е последното убежище на негодниците !

:::

15 Октомври 2010

Иван Сухиванов

Българският “национализъм”, който се яви на политическата сцена в началото на прехода, премина през няколко фази. Първо, той беше иницииран от тайните служби, /бившата/ Държавна сигурност, която използва връщането на имената на българските турци, за да създаде чрез слухове и инсинуации, катастрофична визия за бъдещето на България. Така бяха създадени Общонародният комитет за защита на националните интереси, начело с ченгето Минчо Минчев и Отечествената партия на труда, от които тръгна и кариерата на сегашният президент, по-известен напоследък с агентурното си прозвище – Гоце; тези организации бяха пета колона на БКП/БСП, и действаха в нейна полза. /Тогава се въртеше един афоризъм, който доста точно описва ситуацията – че “патриотизмът е последното убежище на негодниците”…/

Същевременно т.нар.” националисти” имаха и културно-идеологически дубликати в лицето на Съюза на българските писатели например, с председател Н. Хайтов, и въобще културтрегери, били на хранилка около Тато и неговата ловна дружинка. Тъй като по дефиниция комунизмът не търпи национализмите, в началото тези кресливи организации изглеждаха доста екзотично /спомнете си например фамозния д-р Иван Георгиев, с тънките мустачки на квартален коцкар и непоносимата му нацистка реторика…/; първите националисти предпочетоха тогава да се опрат на родната история, и най-вече на парцела и, т.нар. “възраждане”.

Слави Трифонов взе, че изпя през гладната виденова зима всички революционните парчета от 70те години на 19в. Въобще създаде се една обстановка, в която патриотизмът изглеждаше като ценност, на фона на разпадащата ценностна система на интернационализма, на фона на разколите в БПЦ, тъй като православието, въпреки универсалисткия дух, също, кой знае защо минаваше за нещо много патриотично. Даже се заговори за православно-славянски оси, и какви ли не още измишльотини на внезапно останалите без работа партийни работници. БКП, която тогава беше един милион членове се разпадаше и роеше на всякакви такива политически субекти, с единствената подривна цел да изсмукват ресурс и хора от демократичните сили.

След като се разбра, че съд за престъпленията на комунизма няма да има, както и лустрация, тези тъмни балкански субекти набраха смелост, а и се оказа, че и икономическата власт остана в техни ръце; правителството на Ф. Димитров не направи много за формирането на средна класа, която да дръпне страната напред, от което се възползва червената номенклатура, която метастатизира в криминални групировки, които приватизираха икономиката. “Националноотговорният” капитал неистово се бореше сега не срещу страшната “турската опасност” и въобше т.нар. “ислямизация”, а срещу европейската ни интеграция. Влизането в ЕС означаваше за тези хора контрол и възможност някой да им поиска сметка за заграбеното народно богатство.

Към грабителите се присъединиха със стахановски размах и външни фактори – царят и неговата камарила, която той домъкна от странство. Именно на базата на всеобщата жажда на населението за справедливост стъпи и Волен Сидеров, с неговите популистко-реваншистки тези. Всички помним, че Сидеров, освен за “българофобия” /тезата обаче е на Хайтов/, говореше и за национализация. Повдигайки националното самочувствие на принципа “на гол тумбак - чефте пищови” /имам предвид също и полуфиналите на Световното от 94-та/ , Сидеров галеше ухото с разгромяващия си патос, особено това на лумпинизираната и пауперизираната част от обществото.

Разни декласирани типове също усетиха нова възможност за връщане в центъра на играта. Не случайно кадровият актив на Атака се оказа изключително некачествен като човешки “материал”. В известен смисъл Атака направи преброяване на злостните лумпени и фашизоди, както и на желаещите да деребействат на базата на ксенофобията. Скоро обаче се разбра, че празните хамбари не привличат никого, освен балкански “инвеститори”, дошли да поизперат наркопари. Освен пропаганда, Атака не предложи никаква ясна програма за развитие на обществото, а само ни размахваше стари патриотарски партенки на базата на травматичните исторически спомени.

Впрочем комунистите правеха същото преди десетоноемврийския пуч; преиначаване на историята – и то от професионални историци на щат /и/ в ДС. Те същите, което ни размахваха турското плашило и преди, без да си дават сметка, че “българските” територии /България граничи със себе си, а напоследък и със своята глупост!/ , за които претендират всъщност са в другите ни съседи. Разбира се “Велика България на три морета” – това си е стара шовинистка дивотия, която ни е докарала няколко национални катастрофи.

Българският национализъм след приемането ни в ЕС през 2007г., изглежда все по-кротък, но това не е за друго, а поради факта, че той отслабва и линее, губи енергията на недоволството, и пр. Въпреки, че има популистки ресурс – все още българите са хората с най-ниски доходи в ЕС; а това вече е база за спекулации. Историята ни сочи, че общо взето сме толерантен народ – и спасяването на евреите, и съжителството с други народности през османския период, е създала верска и етническа търпимост, т.нар. “етнически модел”, който не трябва с лека ръка да се пропилява за партийни цели. Каквато е последната подписка за референдум на “войводите”. Ако някои иска да си играе на хайдутин и бабаит – това си е негова работа; добрата вест за него е, че Здравната каса тази година е отпуснала повече средства за хората с психични отклонения...

Но въпросът е с бесотията на лидерите, нахъсени от това, че не са в парламента /а защо ли?/; разцепването и люспенето на Атака, създава илюзията, че се създава пространство за нова серия националистически формации. Всъщност протуберансът на национализма спада, още повече в ЕС доктрината за ограничения суверенитет, /а и след случая с Гърция/, няма да допусне повече националисти в управлението… Въпреки, че някои оракули на национализма пророкуват разпадането на ЕС, то ще стане по-скоро обратното; на това ниво на цивилизованост никой не желае повече конфликти, особено пък на религиозна или етническа основа.

По принцип такива конфликти са непотушими и затихват с векове. Една нова Европа е конструкция на общия интерес, на разума и демократичното начало. “Европа не е християнски клуб”, както някои подхвърлят обобщаващи метафори - понеже интеграцията не стъпва на християнските ценности, а на демократичните свободи, извоювани през вековете, контра-клерикалите и ретроградите. Ако някой иска да се върне в миналото, в Средновековието или по-назад – това си е негов личен проблем. Всяко прокламиране на подобни идеи обаче трябва да спира в съдилищата.

Заблудата, че България е много развита страна, все повече отшумява – ние също имаме села, които спокойно могат да са и в Диарбекир. Образованието ни е в ужасно състояние, всичко читаво иска да излезе да учи навън; същевременно се намират хората /дали пък това е случайно?/, които тръбят колко велико образование сме имали през социализма! Да, имахме дружинни ръководители, носехме червени връзки и пеехме за загиналите в бой партийци /партизани/; в здравеопазването също беше безплатно, но по селата хората умираха масово от лекарски грешки…

Да ги изреждам ли “родните гордости”? От Искъро по-дълбоко немаше, както и от Бузлуджа по-високо…” Въобще страшна носталгия почва да ни тресе, като ги слушаме националистите, които ни връщат към миналото. Ама нека не ме връщат в измисленото “възраждане”, а в нещата, които помним… времето на разпасалите се партийните секретари, на милиционерски произвол, на тъпата комунистическа пропаганда.

Та, това ми е прогнозата – национализмът умря от анахронизма си. Верно, ходи още като вампир из Европата и си търси наивни жертви, които да го нахранят с кръвта си. Но май стават все по-малко… Глобализацията е необратима, за радост на масите.

http://www.svobodata.com / Анти "Скат"