Препоръките на ОССЕ/СДИЧП все още не са изпълнени, като например възможността на малцинствата да използват майчиния си език в предизборната кампания

XI. Участие на малцинствата

Малцинствата не се споменават в конституцията, но чл. 54. (1) гарантира правото на етническо самоопределение. Чл. 11. (4) забранява формирането на политически партии "на етнически, расов или религиозен принцип".* (В Решение 4 от 1992 г. за регистрацията на ДПС Конституционният съд реши, че забраната се отнася само за случаи, когато членството е изрично ограничено до тези, които принадлежат към една раса, етническа или религиозна група, независимо дали е мнозинство или малцинство). Според преброяването през 2011 г. 84.8% от населението на България е съставено от етнически българи, докато 8.8% са етнически турци, а 4.9% са роми.* (Широко прието е, че действителният брой на ромите е значително по-голям; повечето оценки го определят като 700 000 – 800 000). По-малките малцинства включват руснаци, арменци, власи, каракачани, украинци, македонци, гърци, евреи и румънци.

ДПС основно се приема като представител на интересите на турското етническо малцинство. Въпреки това за общинските избори партията е издигнала редица кандидати от други малцинства, както и етнически българи. Няколко малки политически партии или движения представляват интересите на ромите.

Изборният кодекс поставя като условие предизборната кампания да се провежда на български език (Чл. 133. (2)). Кодексът не предлага изрични санкции по тази мярка, но предвижда административни глоби от 200 до 2000 лв. за нарушения на кодекса, за които не са предвидени специални наказания. Лидерът на ДПС Ахмед Доган нееднократно се обръщаше към поддръжници на турски по време на кампанията, заявявайки, че е готов да плати глобата, ако е необходимо. ГЕРБ и "Атака" подадоха жалби срещу кандидата за кмет на ДПС за Омуртаг за това, че използва турски по време на кампанията. ОИК в Омуртаг не наложи санкции, тъй като не събра изискваното две-трети мнозинство.

За малцинствени групи, особено за ромите, се смята, че са особено уязвими към възможни злоупотреби като купуване на гласове, натиск и заплахи. Няколко представители на политически партии казаха на мисията, че очакват закупуването на гласове да бъде един от проблемите в ромските общности. В същото време различни представители изразиха безпокойство, че ромите са представяни като източникът на проблема. Някои политици, най-забележимо г-н Сидеров, използват в кампаниите си нетолерантна и ксенофобска реч срещу малцинствата, в частност срещу ромите.

:::

Какво написа ОССЕ в доклада си за изборите в България

Междинен доклад

28 септември – 11 октомври 2011 г.
17 октомври 2011 г.

I. Резюме

* На 23 октомври гласоподавателите в България ще изберат президент и вицепрезидент, кметове и общински съвети за 264-те общини, както и кметове на селищата с население над 350 души. За първи път двата вота ще се проведат едновременно в цялата страна.

* Осемнайсет кандидатпрезидентски двойки ще се конкурират в президентските избори. Централната избирателна комисия (ЦИК) е регистрирала всички кандидати, подали документи, в един всеобхватен процес. Над 500 000 кандидати се надпреварват в общинските избори.

* Новият Изборен кодекс осигурява стабилна законова рамка за провеждането на демократични избори, но има място за подобрение. Няколко препоръки, отправени по-рано от ОССЕ/СДИЧП (Службата за демократични институции и човешки права), не са спазени.

* Изборите се администрират от ЦИК, 264 общински избирателни комисии (ОИК) и около 11 452 секционни избирателни комисии (СИК). ЦИК и ОИК се подготвят активно за изборния ден, спазвайки постановените в закона срокове. В момента се извършва обучение на ОИК. Изразени са известни притеснения от състава на избирателните комисии, липсата на прозрачност в ЦИК и професионализма на членовете на комисиите на по-ниско ниво.

* Броят на регистрираните граждани с право на глас е около 6.97 млн. и 6.52 млн. души съответно за президентските и за местните избори. Много събеседници изразиха опасения от евентуално купуване на гласове и манипулации при преброяването на бюлетините. Някои събеседници поставиха под въпрос точността на избирателните списъци, тъй като броят на имащите право на глас представлява 95% и 89% от населението на България съответно за президентския и местния вот. Гласоподавателите могат да проверяват избирателните списъци и да изискат промяна.

* Предизборната кампания е оспорвана, но като цяло спокойна. Местните избори, изглежда, предизвикват по-силен интерес от президентските. Много събеседници изразиха опасения от евентуално купуване на гласове и манипулации при преброяването на бюлетините.

* Медийното пространство в България е плуралистично. Всяко отразяване в медиите на предизборните кампании на различните кандидати де факто се плаща, което създава неравни условия за кандидатите и ограничава работата на журналистите, тъй като те нямат право да отразяват кампанията в новините и в други редакционни формати.

* Изборният кодекс поставя кратки срокове за обжалване на решенията на избирателните комисии. Остава да се изясни дали има възможност за обжалване, в случай че дадена избирателна комисия не е постигнала необходимото за вземане на решения мнозинство от две трети от членовете.

* Членовете на малцинствата участват в изборите, като до голяма степен подкрепят партии, за които се смята, че представляват техните интереси. Ромското малцинство е смятано за особено податливо на евентуални злоупотреби. Някои кандидати използват нетолерантна и ксенофобска реторика по адрес на малцинствата.

* Мисията с ограничен мандат за наблюдение на изборите на ОССЕ/СДИЧП започна работа в София на 28 септември с основен екип от 11 членове и 10 дългосрочни наблюдатели, разположени на 5 места.


II. Въведение

На 15 юли 2011 г. българският парламент прие 23 октомври за дата за изборите. Президентът Георги Първанов издаде указ, с който насрочи местните избори за същата дата, в съответствие с преходните и заключителни разпоредби разпоредби на Изборния кодекс, които предвиждат изборите да се проведат на една дата. След покана от постоянната мисия на Република България в ОССЕ да наблюдава изборите и на основание на откритията и заключенията на Мисията за оценка на потребностите ОССЕ/СДИЧП установи мисията за наблюдение на изборите, ръководена от Вадим Жданович. Тя се състои от основен екип от 11 членове в София и 10 дългосрочни наблюдатели, които бяха изпратени на 2 октомври на различни места в страната (София, Пловдив, Варна, Русе и Плевен) и покриват всичките 28 административни области в страната. Членовете на мисията са от 15 държави от ОССЕ. В съответствие със стандартната методология на ОССЕ за наблюдение на избори мисията няма да извършва пълно и системно наблюдение на процедурите в изборния ден, а възнамерява да посети ограничен брой избирателни пунктове.

III. Допълнителна информация

Президентските и местните избори на 23 октомври 2011 г. в Република България ще се състоят в края на втория и последен мандат на настоящия президент, и на четиригодишния мандат на кметовете и общинските съвети. Това е първият случай след установяването на многопартийната демокрация след 1989 г., в който два различни вида избори се провеждат едновременно в България.

Последните общонационални избори бяха парламентарните на 5 юли 2009 г. ОССЕ/СДИЧП заключи, че "като цяло са преминали в съответствие със задълженията, произтичащи от членството в ОССЕ и със стандартите на Съвета на Европа", но "са необходими конкретни мерки, за да се решат продължаващите проблеми, като например да се гарантира честността на избирателния процес и да се да се повиши общественото доверие в изборите в бъдеще".

Партията "Граждани за европейско развитие на България" (ГЕРБ) спечели последните избори с 39.7% от гласовете и получи 116 от 240 места в парламента. Лявоцентристката Коалиция за България, начело с Българската социалистическа партия (БСП) получи 17.7% и 40 места, следвана от Движението за права и свободи (ДПС) с 14.5% и 38 места. Крайнодясната партия "Атака" получи 21 места, дясноцентристката Синя коалиция, сформирана около Съюза на демократичните сили (СДС) и партията "Демократи за силна България" (ДСБ) спечели 15 места, а консервативната партия "Ред, законност и справедливост" (РЗС) получи 10 места. След тези избори ГЕРБ състави правителство на малцинството, оглавено от нейния лидер Бойко Борисов.

На последните президентски избори през 2006 г. президентът Георги Първанов беше преизбран на балотаж със 74.9% от гласовете срещу 24.1% за лидера на "Атака" Волен Сидеров. В заключителния си доклад за тези избори ОССЕ/СДИПЧ заяви, че те са "потвърдили честността на изборния процес в България", но също така "посочи редица сфери, в които изборният процес може да се заздрави допълнително". Местните избори през 2007 г. не бяха наблюдавани от ОССЕ/СДИЧП.

IV. Правна рамка и избирателна система

Основните елементи на електоралната правна рамка включват Конституцията на Република България, разтълкувана в решенията на Конституционния съд, Изборния кодекс (ИК), Закона за политическите партии (ЗПП), Наказателния кодекс (НК), Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и Закона за събранията, митингите и манифестациите (ЗСММ).

ОССЕ/СДИЧП и Венецианската комисия към Съвета на Европа прегледаха Изборния кодекс, който беше приет по-рано тази година и заключи, че той осигурява стабилна законова рамка за провеждането на демократични избори, но има място за подобрение. Някои по-ранни препоръки на ОССЕ/СДИЧП все още не са изпълнени, като например възможността на малцинствата да използват майчиния си език в предизборната кампания, както и разпоредби за регулиране на агитацията в медиите, възможност за повторно преброяване на бюлетините, и определяне на правата и отговорностите на наблюдателите.

Едно от изискванията в конституцията и Изборния кодекс е кандидатите за президент и вицепрезидент да са живели постоянно в България през последните пет години преди изборите. Това изискване се превърна в политически въпрос преди изборите. Няма как обаче ЦИК да удостовери дали кандидатите покриват изискването, тъй като това се определя от подадените от самите тях декларации. Липсата на яснота по този въпрос създава ненужна несигурност.

Темата за купуването на гласове изглежда силно безпокои всички елементи на обществото. Наскоро Наказателният кодекс беше променен, за да се увеличат наказанията за купуване на гласове. В Изборния кодекс също бяха добавени разпоредби, насочени срещу този тип злоупотреба. Властите провеждат осведомителни кампании срещу подобни практики, а партиите са задължени да включат във всички предизборни материали предупреждения, че купуването и продаването на гласове е престъпление. Въпреки това главният прокурор изрази безпокойство, че не разполага с достатъчно правни инструменти, за да разследва и подведе под отговорност виновните за купуване на гласове.

Според конституцията президентът се избира пряко от народа. Кандидатът, който получи повече от половината от валидните гласове, е победител, ако повече от половината регистрирани граждани с право на глас са пуснали бюлетина. Ако никой от кандидатите не получи половината гласове, след една седмица се провежда втори тур между двамата претенденти, събрали най-много гласове.

Кметовете на 264-те общини и на селищата с население над 350 души също се избират пряко. Ако кандидат не получи повече от половината валидни гласове, също се провежда втори тур. Кметовете на по-малките селища и на градските общини, които съществуват в трите най-големи града (София, Пловдив и Варна), се избират от общинските съвети. Общинските съветници се избират по пропорционална система. Не се изисква преминаване на определен праг от гласове, а се прилага "естествен" праг. Гражданите на Европейския съюз, които са постоянно пребиваващи в България и са живели в една община поне четири месеца преди изборите имат право да гласуват на местните избори и могат да се кандидатират за общински съветници, но не и за кметове.

V. Администрация на изборите

Изборите са администрирани от Централната избирателна комисия (ЦИК), 264 общински избирателни комисии (ОИК), и 11 452 Секционни избирателни комисии (СИК). Новоназначената ЦИК има петгодишен мандат, но ще работи активно само когато се провеждат избори.* (До влизането в сила на новия Изборен кодекс, ЦИК бе назначавана само за периода на конкретния изборен цикъл). Сегашната ЦИК има 21 члена, назначени от президента въз основа на номинации на политическите партии и коалиции, които имат парламентарни групи в българския парламент, или са представени в Eвропейския парламент. Съставът на ЦИК трябва да отразява силата на съответните партии и коалиции в парламента. Нито една партия или коалиция не може да има мнозинство, а председателят и секретарят не може да са от една и съща партия или коалиция.

ОИК и СИК са назначавани съответно от ЦИК и ОИК, на базата на номинации от кметовете (след консултации с парламентарните партии и коалиции). Съставът им отразява този на ЦИК. Заради едновременното провеждане на президентски и местни избори броят на членовете на ОИК е увеличен и варира от 15 до 41 души (в София), в зависимост от броя на избирателните секции в общината.* (Според член 31. (2) от Изборния кодекс съставът на ОИК е между 9 и 19 души. Според допълнителните разпоредби на Изборния кодекс (§5.3.а) съставът се увеличава ако два или повече вота се провеждат едновременно).

Избирателните комисии на всички нива трябва да приемат всички решения с мнозинство от две трети на присъстващите членове. Решенията, постигнати с необходимото мнозинство, се издават в писмен вид, а в случая с ЦИК и някои ОИК, се публикуват на съответните интернет страници. Изисква се всички ОИК да публикуват писмените си решения на достъпно място в сградата на ОИК за срок от най-малко три дена. Срещите на комисията преди деня на изборите са затворени за публика, тъй като Изборният кодекс не дава възможност да се наблюдават срещите на ЦИК и ОИК в предизборния период. Въпреки това, ЦИК и ОИК са отворили срещите си за СДИЧП и мисията на ОССЕ(освен за застъпници на политически партии, коалиции и инициативни комитети, които също могат да присъстват на срещите на ОИК).

ЦИК и ОИК активно се подготвят за изборния ден, съблюдавайки крайните срокове, заложени в закона. СИК вече са назначени. Обучението на ОИК се провежда в момента, а след него ще бъдат обучени и СИК. Посетените от СДИЧП и мисията на ОССЕ ОИК като цяло са добре организирани и изразяват задоволство от оказаната подкрепа от ЦИК и местните власти.

Много от събеседниците на СДИЧП и мисията на ОССЕ изразяват притеснения, че според тях съставът на избирателните комисии на всички нива е небалансиран, както и безпокойство от доминацията на управляващата партия в ръководствата им. Събеседниците също така имат проблем с липсата на прозрачност на ЦИК и професионализма на членовете на комисията на по-нисък ранг. Законът не предвижда достъп на застъпници на политическите партии, коалиции, инициативни комитети или наблюдатели до срещите, протоколите и дневния ред на ЦИК.

VI. Регистрация на избирателите

Избирателните списъци се извеждат от националния регистър на населението, поддържан от ГРАО, на база на постоянните адреси на избирателите. За да гласува в местните избори, гласоподавателят трябва да е регистриран в съответната община поне четири месеца преди деня на изборите. За президентските избори са регистрирани 6 975 426 избиратели, а за общинските 6 517 804 души(към 9-ти септември, когато е крайният срок за публикуване на избирателните списъци). Тези цифри представляват съответно 95% и 98% от населението на България(според проведеното през февруари 2011 г. преброяване в България живеят 7 364 570 души). С оглед на тези данни някои от събеседниците на СДИЧП и мисията на ОССЕ изразяват съмнение за точността на избирателните списъци.

Избирателите могат да проверят дали са регистрирани по интернет, по телефона или чрез СМС. Избирателните списъци също така трябва бъдат публикувани за обществен надзор в близост до избирателните секции. Искания за промяна в избирателните списъци могат да се подават до седем дни преди изборния ден. Специален избирателен списък се изготвя за избирателите в домовете за медицинска грижа или в местата за задържане(освен тези, които са осъдени на затвор), за да могат те да гласуват в общинските избори. Те също така трябва да отговарят на изискването за уседналост. Заявления за гласуване по настоящ, вместо постоянен адрес, могат да се подават до 14 дни преди изборния ден, отново с действие на 4 месечното изискване за уседналост.

За президентските избори ще има избирателни секции и в чужбина. За да бъде изградена избирателна комисия в чужбина в посолство или консулство, най-малко 20 гласоподаватели трябва да са заявили желанието си да гласуват поне 25 дни преди изборния ден (37 749 души са подали писмени заявления за гласуване в български посолства и консулства в чужбина). В държавите, където законът го позволява, избирателните секции може да бъдат създавани и извън дипломатически и консулски представителства, ако най-малко 100 гласоподаватели са изразили желание да гласуват. Ще бъдат изградени 161 избирателни секции в 58 държави. В изборния ден всеки имащ право на глас може да бъде добавен в избирателния списък в чужбина, ако представи официален документ за самоличност и подписана декларация.

VII. Регистрация на кандидати

За президентските избори партиите, коалициите и инициативните комитети трябва да се регистрират в ЦИК Коалициите могат да бъдат съставяни от партии, регистрирани в ЦИК за изборите. Инициативните комитети трябва да са съставени от най-малко 21 души. Трябва да бъде предоставен депозит от 10 000 лева и списък с най-малко 7000 подписа в подкрепа на кандидатите. Депозитът се връща на партиите и независимите кандидати, които получат поне 1% от валидните гласове. Един избирател може да подкрепи само един списък.

ГРАО проверява истинността на личната информация, оставена заедно с подписа. Броят на подписите и размерът на депозита са били намалени в Изборния кодекс. За тези избори са регистрирани 21 партии, 1 коалиции (от 7 партии) и 6 инициативни комитета. Регистрацията на един от инициативните комитети е била отказана на базата на нередности в списъка с подписи. Осемнадесет партии, коалиции и инициативни комитети са подали номинации с техните кандидати за президент и вицепрезидент, като всички те са регистрирани в ЦИК.

За местните избори партиите и коалициите трябва да се регистрират в ЦИК и ОИК. На местно ниво може да бъдат сформирани коалиции, които след това да бъдат регистрирани в съответната ОИК. Инициативните комитети за местните избори трябва да бъдат съставени от 3 до 7 имащи право на глас, живеещи в общината. Броят на подкрепящите подписи варира според големината на населението. ЦИК е регистрирала 73 партии и 1 коалиция. В ОИК са регистрирани общо 50 921 кандидата.

VIII. Състояние на кампанията

Сред най-важните кандидати са Росен Плевнелиев (ГЕРБ), Ивайло Калфин (БСП) и Меглена Кунева (инициативен комитет). Сред другите парламентарни партии "Атака" номинира Волен Сидеров, Синята коалиция избра Румен Христов, а РЗС – своя зам. председател Атанас Семов. ДПС и ДСБ (която за президентските избори не се включи в Синята коалиция), не са издигнали кандидати, въпреки че ДСБ публично заяви подкрепата си за Румен Христов. Двама кандидати за президенти и седем кандидати за вицепрезиденти са жени. Един кандидат за президент е етнически турчин.

Официалната предизборна кампания започна на 23 септември и приключва в полунощ на 22 октомври. Основните партии провеждат сравнително активна кампания в държавата, но много събеседници казват, че тази кампания е по-скромна от предишните. Като цяло партийните структури и избирателите отделят повече внимание на местните избори, отколкото на президентските. Освен традиционните кампанийни методи като плакати, билбордове, палатки, агитация от врата на врата, партиите и кандидатите използват интернет, включително социалните мрежи. Кандидатите за президенти обикалят страната и провеждат предизборни срещи, но изглежда малко партии и кандидати имат намерение да организират големи митинги. Повечето от кандидатите и представителите на партиите, с които се срещна СДИЧП и мисията на ОССЕ, се оплакват, че трябва да плащат за какъвто и да е вид медийно отразяване, както и от високите цени на подобно отразяване. Те отбелязват, че това е създало неравенство в предизборната компания. В медиите бяха проведени няколко платени дебата, като се очакват още. Има някои противоречия между кандидатите за формата на подобни дебати.

Предизборната кампания е оспорвана, но като цяло спокойна, с малко лични словесни нападки между кандидатите. Някои опозиционни партии обаче твърдят че техни кандидати за местните избори са били притискани, за да се откажат от участие, включително чрез данъчни проверки на фирмите на тези кандидати или техни близки.

Предизборната кампания беше негативно повлияна от неколкодневните антиромски протести след смъртта на младеж в пловдивското село Катуница. Повечето от събеседниците на СДИЧП и мисията на ОССЕ казват, че някои политически партии, най-вече "Атака", експлоатират инцидента и протестите за политически цели, и че има опити за превръщане на деянието, което изглежда има чист криминален характер, в етнически проблем.

Партии, коалиции и инициативни комитети могат да финансират кампаниите си със собствени средства, частните средства на кандидатите и дарения от частни лица. Даренията са ограничени до 10 000 лева за една календарна година. Забранени са анонимни дарения, дарения от юридически лица* (Законът за политическите партии позволява дарения от юридически лица за регулярните дейности на партиите до 30 000 лева на календарна година, освен от организатори на игри, компании с повече от 5% държавно или общинско участие, участници в държавни поръчки, компании в приватизация, религиозни институции или други дарителски фондации), дарения от чужди граждани (освен граждани на ЕС, имащи право гласуват в България), от чужди правителства и организации, както и от религиозни институции. Изборният кодекс установява таван на похарчените средства за кампанията. За президентските избори той е 2 милиона лева. За местните избори общият таван за партиите и коалициите е 8 милиона лева. За всяка отделна кметска кампания има отделен таван, в зависимост от броя на жителите в съответната община. Съществува и фиксиран таван от 5000 лв. за кандидатите за общински съветници. За инициативните комитети таванът е изчисляван на базата на размера на общината (за кандидат-кметовете) и броя на кандидатите за общински съвети, попълнен от инициативните комитети. Всички претенденти трябва да отворят банкова сметка за целите на кампанията и да предоставят информация за разходите по време на кампанията в Сметната палата не по-късно от 30 дни след изборите.

IX. Медии

Правната рамка за регулиране на медиите осигурява свобода на изразяването и в България има медиен плурализъм.* (Правната рамка се състои от Конституцията, Закона за радиото и телевизията, Наказателния кодекс и Закона за защита срещу дискриминация. Допълва се от Етичния кодекс на българските медии). Все пак клеветата все още е криминално престъпление. Член 148 от Наказателния кодекс предвижда по-високи наказания за клевета на държавни служители, изпълняващи своите служебни задължения.* (Въпреки че наказанието със затвор за клевета бе отменено през 1999 г., Наказателният кодекс предвижда високи глоби и публично порицание (Чл. 146, 147)). Представител на ОССЕ за Свободата на медиите обаче изрази сериозни опасения от измененията в Наказателния кодекс, одобрени от парламента през април 2011 г.Член 162 предвижда затвор от 1 до 4 години за журналисти, обвинени в подклаждане на омраза, дискриминация или насилие въз основа на расова, етническа, национална принадлежност, религиозни възгледи, сексуална ориентация, семеен или социален статус, или инвалидност. Законодателят твърди, че промените съответстват на директивата на ЕС (по-специално на чл.3). Въпреки това размерът на санкциите в Наказателния кодекс е по-голям от предвиденото в съответната директива на ЕС (затвор от 1 до 3 години). Български експерти по медийно право твърдят, че по-суровите санкции не съответстват на намерението на закона. Клаузите на закона биха могли да се използват за неоправдано ограничаване на свободата на словото.

Член 147 (1) от Изборния кодекс изисква излъчването на информация за кампаниите по обществените медии – Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) – да се заплащат от партиите, коалициите и инициативните комитети съгласно предварително определена тарифа. Изборният кодекс изрично предвижда безплатно ефирно време единствено за заключителните обръщения и дебати на кандидатите за президент на втория тур. Допълнителното решение на ЦИК N656 не постановява ясно дали "обръщенията" от кандидат-президентите по време на първия тур трябва да се заплащат.* (Член 142 (2) от Изборния кодекс постановява, че предизборната кампания по радио-телевизионните медии трябва да започва и завършва с обръщения на двойките кандидати и да бъдат не по-дълги от три минути). Въпреки това в договорите между политическите партии и държавните радио и телевизионни медии се казва, че всички формати на отразяване на кампаниите, предвидени в Изборния кодекс и решението на ЦИК, са платени.

Журналистите от публичните радио-телевизионни медии се оплакват пред Мисията с ограничен мандат за наблюдение на изборите, че не могат да отразяват предизборната кампания в новинарските програми. Тъй като са задължени да създават "спотове" и "хроники", те не могат да задават критични въпроси, или да осигуряват редакционно отразяване на кампанията. Неотдавна се провали инициатива на Съвета за електронни медии – държавният орган, който лицензира и извършва надзор над радиата и телевизиите, да разглежда гореспоменатите форми на отразяване на предизборната кампания като платени политически реклами и за тях да се прилагат същите ограничения, както за търговските реклами.* (Например времево ограничение на час за предизборните реклами, които трябва да бъдат ясно разпознаваеми като такива). Първите резултати от наблюдаването на медиите от мисията на ОССЕ показват, че отразяването на предизборната кампания, макар и разделено от редакционното съдържание и обявено като "Избори 2011", не се обозначава като платено ефирно време и не се разпознава ясно като такова, което има опасност да подведе зрителите относно естеството на репортажите.

На 30 септември мисията започна количествено и качествено наблюдение на програмите в праймтайма на телевизиите БНТ, Би Ти Ви и "Нова", и на съдържанието на вестниците "Труд", "24 часа", "Телеграф", "Стандарт" и "Сега".

X. Оплаквания и обжалване

Съвместно становище на ОССЕ/СДИЧП и Венецианската комисия за новия Изборен кодекс обръща специално внимание на кратките срокове за обжалване на решенията на избирателната комисия. Поне на един кандидат за кмет на Варна бе отказана регистрация въз основа на решение на ОИК и той изпусна 24-часовия срок за обжалване на решението пред ЦИК. Наблюдението на оплакванията и обжалвания се затруднява заради липсата на прозрачност на процесите на вземане на решения в избирателните комисии.

Съвместното становище изрично препоръча да се дава по-широка гласност на обжалването на решения на избирателни комисии пред съда. Опасенията за ограничаване на правото на обжалване на решенията на ЦИК бяха частично уредени чрез решението на Конституционния съд от 4 май 2011 г. То постановява, че тъй като правото на обжалване не е изрично изяснено в Изборния кодекс, ще се прилага общото право на съдебно разглеждане, гарантирано от конституцията, и може да бъде упражнявано чрез прилагане на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно Изборния кодекс въпросите, отнесени за разглеждане до комисия, автоматично получават "отказ", ако не е налице мнозинство от две трети от членовете й. Въпросът дали такъв "отказ" може да бъде обжалван, е поставен в две дела, заведени в Софийския районен административен съд от ГЕРБ и от независим кандидат. Не се очаква окончателно разяснение дали "отказ" на ЦИК да вземе решение може да бъде обжалван и при какви процедури (предвидените от Изборния кодекс, или от Административнопроцесуалния кодекс).

XI. Участие на малцинствата

Малцинствата не се споменават в конституцията, но чл. 54. (1) гарантира правото на етническо самоопределение. Чл. 11. (4) забранява формирането на политически партии "на етнически, расов или религиозен принцип".* (В Решение 4 от 1992 г. за регистрацията на ДПС Конституционният съд реши, че забраната се отнася само за случаи, когато членството е изрично ограничено до тези, които принадлежат към една раса, етническа или религиозна група, независимо дали е мнозинство или малцинство). Според преброяването през 2011 г. 84.8% от населението на България е съставено от етнически българи, докато 8.8% са етнически турци, а 4.9% са роми.* (Широко прието е, че действителният брой на ромите е значително по-голям; повечето оценки го определят като 700 000 – 800 000). По-малките малцинства включват руснаци, арменци, власи, каракачани, украинци, македонци, гърци, евреи и румънци.

ДПС основно се приема като представител на интересите на турското етническо малцинство. Въпреки това за общинските избори партията е издигнала редица кандидати от други малцинства, както и етнически българи. Няколко малки политически партии или движения представляват интересите на ромите.

Изборният кодекс поставя като условие предизборната кампания да се провежда на български език (Чл. 133. (2)). Кодексът не предлага изрични санкции по тази мярка, но предвижда административни глоби от 200 до 2000 лв. за нарушения на кодекса, за които не са предвидени специални наказания. Лидерът на ДПС Ахмед Доган нееднократно се обръщаше към поддръжници на турски по време на кампанията, заявявайки, че е готов да плати глобата, ако е необходимо. ГЕРБ и "Атака" подадоха жалби срещу кандидата за кмет на ДПС за Омуртаг за това, че използва турски по време на кампанията. ОИК в Омуртаг не наложи санкции, тъй като не събра изискваното две-трети мнозинство.

За малцинствени групи, особено за ромите, се смята, че са особено уязвими към възможни злоупотреби като купуване на гласове, натиск и заплахи. Няколко представители на политически партии казаха на мисията, че очакват закупуването на гласове да бъде един от проблемите в ромските общности. В същото време различни представители изразиха безпокойство, че ромите са представяни като източникът на проблема. Някои политици, най-забележимо г-н Сидеров, използват в кампаниите си нетолерантна и ксенофобска реч срещу малцинствата, в частност срещу ромите.

XII. Местни и международни наблюдатели

Докато Изборният кодекс определя кой може да бъде наблюдател* (представители на Европейския парламент, чужди парламенти, ОССЕ, чужди партии и движения, както и личности, посочени от партиите и коалициите, явяващи се на изборите, които са били поканени чрез Министерство на външните работи и упълномощени членове на български неправителствени организации), той не уточнява пълния обхват на правата и отговорностите на наблюдателите. ЦИК прие решение за този ефект. Регистрирани застъпници на кандидатите, представители на партиите, коалициите и инициативните комитети и наблюдателите имат достъп до всички етапи на процедурите през изборния ден в СИК и ОИК.

До момента пет местни неправителствени организации са акредитирани да наблюдават изборите, Крайният срок за акредитация на индивидуалните наблюдатели е 20 октомври. Източници на мисията очакват, че ЦИК ще тълкува Изборния кодекс по начин, който позволява възможно най-широка акредитация на местни безпартийни наблюдатели.

XIII. Дейностите на мисията

Мисията официално стартира в София с пресконференция на 28 септември 2011 г. По време на периода на наблюдение ръководителят на мисията се срещна с председателя и повечето членове на ЦИК, с висши служители на Министерството на външните работи, 8 от 18 кандидат-президенти, редица кандидат-кметове на София, Пловдив и Варна, лидери на политически партии, дипломатически представителства на членовете на ОССЕ, представители на международни организации и на гражданското общество. Мисията установи редовни контакти с ЦИК, правителствените институции, участващи в изборния процес, политически партии, гражданското общество и медиите. Десет дългосрочни наблюдатели в екипи по двама се срещнаха с местни значими личности, ОИК и наблюдават събитията по кампанията.

Мисията възнамерява да сътрудничи с Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) и с Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа, който ще разположи делегации от наблюдатели в деня на изборите.

в дн / Анти "Скат"